Пълно доказателство на XI Евклидова аксиома

Виктория Недялкова – VIII клас, II място,СУ „Максим Райкович“ –
Дряново, обл. Габровор Научен ръководител – Калина Ангелова

Експерименталните и теоретичните методи във физиката са въведени в българските училища през ХІХ век. Учебници по опитна физика се използват в първите български прогимназии от 1817 г. През далечната 1846 г. Найден Геров създава в Копривщица първото самостоятелно българско класно училище. Това става и причина през 1849 г. да издаде първия български учебник по физика.
Учебната литература по физика у нас през епохата на Възраждането е пряко свързана с тази в Европа и Русия. Найден Геров е чутовна личност. Докато в половин Европа философи и физици отричат съществуването на атома, той пише, че всички тела се състоят от атоми. Геров е истински феномен по три причини – не е учил физика, а стопански науки в Одеса, но написва учебник по тази дисциплина. Не е учил филология, а създава речник в 6 тома. Не е следвал и дипломация, а 30 години е на дипломатическа служба. Найден Геров и ученикът му Йоаким Груев имат огромен принос за разпространението на физическите идеи у нас. Йоаким Груев прави два превода от немски на трудове по физика. Така до края на ХІХ в. физика в България се изучава по учебниците на пловдивските книжовници. В същото време, до края на столетието в САЩ няма учебник и превеждат този на
А. Гано, който Йоаким Груев превежда 20 години по-рано.
Втория учебник по физика написва Иван Гюзелев през 1874 г. Той е роден в Габрово на 24 юни 1844 г. Като малък е мълчалив и затворен, но силно ученолюбив. Когато Тодор Бурмов постъпва като учител в Габрово, от дванайсет по-силни ученици той организира един по-висш курс, в който се преподават предметите всеобща история, алгебра, геометрия, физика, теория на словесността, френски и старогръцки. В този по-висш курс следва и Гюзелев. Показвайки добри познания, логическо мислене и критичност към изучаваните предмети, той постъпва чрез ходатайството на Т. Бурмов в Херсонската духовна семинария. През 1867 г., непроявяващ особено влечение към богословските науки, Гюзелев още същата година – вече като Априловски стипендиант, постъпва в Новорусийския университет в Одеса, където следва физика и математика. Завършва обучението си и се връща в родния си град, за да преподава. Но не се задоволява само с учителската си професия. Открива народен университет и театър при читалището. След Освобождението се преселва в София и става пръв помощник на проф. Марин Дринов при организиране на учебното ни дело. Умира на 6 октомври 1916 г., като оставя два недописани научни труда: „Пълно доказателство на XI Евклидова аксиома“ и „Абсолютното съзнание“ – опит за проникване в областта на обективния съзнателен свят.