Българчетата с резултати над средните за света

Кликнете тук за да видите данните

Началното образование в България дава добра основа по математика и природни науки. Това сочи анализ на данните от Международното изследване на уменията по математика и природни науки TIMSS на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО) към Министерството на образованието и науката – координатор на участието на България в TIMSS.
TIMSS e сред най-авторитетните стандартизирани оценявания в света, което отчита тенденциите в постиженията на учениците и изучава различията между националните образователни системи в повече от 60 страни. От 1995 г. то се провежда на всеки четири години, като обхваща учениците от IV клас и от VIII клас. Както и през 2015 г., България участва с IV клас. От страната ни се включват 4268 четвъртокласници от 151 училища в цялата страна. Те попълват въпросници на хартия.
Резултатите на учениците се представят в скàли със средна стойност 500 точки.
Средният резултат на българските ученици е по-висок и по природни науки, и по математика.
По математика той е 515 точки, а по природни науки – 521 точки. Но това е спад спрямо 2015 г., когато по математика сме имали 524 точки и 536 по природни науки.
За съжаление, резултатите показват, че скàлите на постиженията по математика и по природни науки за България са много широки, дори по-широки в сравнение с 2015 година, като основно разширяването е в долната им част, т.е. постиженията на слабите учениците са още по-ниски в сравнение с предишния цикъл на изследването. По математика постиженията на българските четвъртокласници варират между 360 и 642 точки, т.е. има разлика от 282 точки (при 276 точки през 2015 година), като средният резултат е 515 точки (с 9 точки по-малко от предходния цикъл), а по природни науки – между 326 и 666 или разлика от 340 точки (при 316 точки през 2015 година), като средният резултат е 521 точки (с 15 точки по-малко от предходния цикъл).
За щастие, разликите в постиженията на българските ученици не са статистически значими, т.е. може да се отчете запазване на общите средни нива на постиженията по математика и по природни науки на българските четвъртокласници спрямо TIMSS 2015.
През 2015 година се отчита лек превес на резултатите на момичетата пред тези на момчетата и в двете образователни области, като по природни науки е статистически значим (средният резултат на момичетата е с 8 точки по-висок от този на момчетата). През 2019 г. се забелязва лек спад в постиженията както при момчетата, така и при момичетата и за двете образователни области, като по математика по-големият спад при момичетата води до относително по-висок резултат при момчетата
(с 2 точки повече), но той не е статистически значим. Това означава, че през 2019 г.
не се отчита разлика в постиженията на българските ученици според пола нито по математика, нито по природни науки.
Резултатите от TIMSS 2019 най-общо показват, че в България обучението по математика и по природни науки в началния етап на образование се запазва над средното ниво на участващите страни. Въпреки минималната разлика в броя точки (която не е статистически значима нито по математика, нито по природни науки), отново основният акцент е, че постиженията на българските четвъртокласници са много нехомогенни.
Причините, допринесли за незначителния спад в постиженията на учениците ни от IV клас по математика и по природни науки, ще се търсят чрез разрези спрямо различните съдържателни области и различните познавателни процеси, спрямо видовете училища в страната и населеното място, в което те се намират. Това ще бъде цел на вторичния анализ, който ще бъде направен през 2021 г. от експерти в ЦОПУО след предоставянето на окончателните бази с данни за страните.
Факторите, които оказват сериозно влияние върху постиженията на учениците, далеч не се ограничават само в училището.
Постиженията на децата не отразяват моментното им състояние,
а са резултат от всички занимания, в които те са били включвани както в училището, така и преди това в детската градина и в семейството.
Резултатите показват, че постиженията на учениците силно зависят от подкрепата и ресурсите, осигурени в дома им, както и от желанието и амбициите на родителите. Колкото по-високо образовани са родителите, колкото повече време отделят за образователни дейности на децата си, толкова по-високи са постиженията им.
Компонентите, които изграждат скàлата на образователните възможности в семейството, изследвана в TIMSS, включват броя на книгите и детските книги у дома, наличието на интернет и самостоятелна стая за ученика, образованието и професионалната заетост на родителите.
Разликата в постиженията на учениците, които имат много образователни възможности в семейството (13% от учениците), и тези, които имат малко образователни възможности (18% от учениците), е 182 точки по природни науки (при 130 точки през 2015 година) и 138 точки по математика (при 90 точки през 2015 година).
Важно е да се отбележи, че въпреки че има намаляване с 2% в сравнение с 2015 година, България е единствената участвала страна от Европейския съюз и заедно с Албания (30%), Турция (26%), Северна Македония (15%), Косово (12%) и Азербайджан (12%) – от Европа, в която процентът на ученици, които имат малко образователни възможности в семейството, е толкова голям – 18% (за сравнение, не повече от 7% от учениците в другите европейски страни).
Впечатление прави, че докато средно за страните почти няма ученици, които да не са били включвани в дейности за ранно ограмотяване (3%), а при страните от Европейския съюз дори по-малко (2%), то в България това е вярно за 10% от четвъртокласниците. Техните резултати в сравнение с тези на учениците, които често са били включвани в такива дейности (39%, при средно за страните 42%) са със 153 точки по-ниски по природни науки и със 113 точки по-ниски по математика. Ясно се вижда, че ранното ограмотяване в семейството е сериозна предпоставка за по-високи постижения на учениците по математика и природни науки.
Постиженията на деца, посещавали детска градина 3 или повече години (75% от четвъртокласниците), са със 76 точки по-високи от тези, които не са посещавали (3% от четвъртокласниците) по математика и със 116 точки повече по природни науки. Предучилищното образование и възпитание, най-често провеждано в детските градини, също е определящо за постиженията.
Резултатите показват, че 69% от четвъртокласниците винаги говорят на български език вкъщи и имат постижения от 528 и 542 точки, съответно по математика и по природни науки. 15% от учениците почти никога не говорят български език вкъщи. Техните постижения спадат с 45 и 68 точки (по математика и природни науки), а за тези, който никога не говорят български език вкъщи (6% от учениците), спадът е със 109 и 159 точки. Нивото на владеене на говоримия български език също оказва сериозно влияние върху постиженията. Колкото по-рядко ученикът говори на български език в семейството си, толкова са по-ниски постиженията му.
Учебната среда определя условията, в които учениците придобиват знания и умения. Тя има силна връзка с качеството на образованието и оказва влияние върху обучението и постиженията на учениците.
Според данните от TIMSS 2019 58% от българските четвъртокласници учат в училища, в които за над 90% от учениците българският език е майчин. Една четвърт от българските ученици учат в училища, в които за над 50% от учениците българският език не е майчин, и имат значително по-слаби постижения (с 68 точки по-ниски по математика и с 94 точки по природни науки).
Скàлата на социално-икономически статус (СИС) в TIMSS се формира от отговорите на директорите за приблизителния процент на поверените им ученици, които идват от социално слаби семейства, и на тези, които идват от заможни семейства. Данните показват, че социално-икономическият статус на учениците оказва влияние върху постиженията им, защото колкото по-нисък е той в училището, толкова са по-ниски постиженията. В България 35% от учениците учат в училища с по-висок СИС, a 21% – в училища с по-нисък СИС. Разликата в постиженията им е 83 точки по математика и 113 точки по природни науки.
Важно е да се отбележи, че за пореден път данните от TIMSS показват, че България е една от страните с най-къса учебна година и с най-малко часове по математика и по природни науки в IV клас. Всъщност страната ни, заедно с Иран, Черна гора, Русия, Латвия и Корея има най-късата учебна година, а заедно с Корея и Русия – най-малкия брой часове по математика в IV клас, и заедно със Северна Ирландия, Ирландия и Нидерландия – най-малкия брой часове по природни науки в IV клас.
На първо място в света и в двете области – и в IV, и в VIII клас, продължава да бъде Сингапур.