Саксията у дома също може да е част от „интернет на нещата“

След завършване на средното си образование в град Бяла, където е родена, д-р Кинанева е приета в специалността „Телекомуникационни системи“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“. После записва магистратура в специалност „Интернет и мултимедийни комуникации“.
„Много ми харесва областта, в която се занимавам, преподавателите, екипът в Университета, с който работя, и реших да се захвана с академична кариера – казва тя. – Още повече, докато следвах, мои състуденти ми казваха, че много добре обяснявам теоретични неща. Посъветваха ме, че това е моето поприще. А и на мен ми харесваше, когато някой ме пита нещо, да се опитам да му го обясня максимално разбираемо.“
Следващата стъпка е докторантурата, която дава възможност да изследва научно областта на комуникационните мрежи. През 2017 г. защитава дисертация и е назначена като асистент в катедра „Телекомуникации“.
„Дисертацията ми беше ориентирана към телекомуникационните мрежи и в частност т.нар. софтуерно дефинирани мрежи – подчертава д-р Кинанева. – Днес живеем в нова технологична ера, където всичко се случва мобилно, през интернет мрежи. Огромен ресурс от информация се управлява от комуникационна инфраструктура и различни правила, с които се регулира трафикът, който генерираме с нашите устройства. За да се случва това успешно, е необходимо да има хора, които да се занимават с тази област и непрекъснато да я развиват. Защото все повече устройства стават мобилни, включително домашни електроуреди, дори ако щете саксиите с цветя, които влизат в мрежите и генерират някакъв трафик. Т.е. количеството трафик става все по-голямо и изисква тези комуникационни инфраструктури и мрежи, които работят в момента, постоянно да еволюират, да се променят, за да могат да се адаптират към нуждите на съвременното общество. Един по-технически подход за промяна на начина, по който работят съвременните мрежи, са софтуерно дефинираните мрежи. Идеята е да се търсят нови методи и алгоритми за повишаване на тяхната производителност. Това е приносът на моята дисертация. Успях да анализирам и проуча какво влияе върху производителността на такъв тип мрежи.“
Примерът със саксиите е в шеговит план, но напълно реален, обяснява д-р Кинанева. Добилото популярност понятие „интернет на нещата“ е свързано с превръщането на всяко нещо в дигитално и свързано в интернет. Така например, ако една саксия е свързана с интернет и към нея бъдат добавени различни сензори за температура, влажност на почвата, може с есемес да се изпраща съобщение кога цветето е жадно и трябва да се полее. Могат да се посочат и други подобни примери от домашния бит, като хладилник, климатик. Всички тези неща генерират трафик в мрежата и по някакъв начин тя трябва да може да пренася все повече данни.
Иновативните преподавателски практики са един от критериите за наградата „Данубиус“. Екипът, в който работи младият учен, не се ограничава само върху комуникационните мрежи. Дейността му обхваща и 3D технологиите и изкуствения интелект, които са актуални и привличат младите.
„Специално за 3D технологиите в нашия университет по редица проекти успяхме да се снабдим със специализирани 3D скенери, които позволяват създаване на триизмерни компютърни модели, на приложения с добавена реалност, на компютърни игри и на редица други неща, атрактивни за студентите – казва асистент Кинанева. – Насочили сме се към образователните компютърни игри.
Има един термин – gamification, който характеризира превръщане на обучението във вид игра, за да бъде по-забавно и да се постигат по-добри резултати. С това се опитваме да ангажираме студентите. Ако разчитаме само на традиционни методи, в един момент те губят интерес. Ние им даваме изключително съвременна подготовка, показваме им много актуални неща, които са приложими където и да започнат работа. Опитваме се да им покажем подходи, с които те биха улеснили тяхната реализация. Стараем се винаги да обновяваме материала, с който ги подготвяме, т.е. винаги да бъдем актуални и да им показваме модерни неща, с които те ще се сблъскват след време. От тях получаваме обратна връзка за това какво ги интересува, и търсим начин да развием този интерес.“
Изкуственият интелект е популярна тема с голямо приложение в много сфери. Но най-често, като стане дума за изкуствен интелект, хората, които не са запознати, си представят хуманоидни роботи, подчертава д-р Кинанева. А изкуственият интелект има много по-широко разпространение. Всички имаме в джоба си смартфони, които са пълни с изкуствен интелект, допълва тя. Примери за това са разпознаването на образи, както и предложенията, които излизат като реклами, които са персонализирани. Те са направени от виртуални асистенти, които запомнят нашите предпочитания.
„Това всичко е изкуствен интелект – казва д-р Кинанева. – Нашият телефон не е програмиран да мисли като нас. Но в същото време, на база на нашите търсения той запомня какви предпочитания имаме. И това е интересното.
В тази сфера има много голямо поле за научни изследвания. Работихме по проект, който всеки момент ще приключи. Трябваше да създадем платформа за ранно откриване на горски пожари на територията на парк „Русенски Лом“ близо до града. Идеята беше да се използват дронове, които да обхождат терена и да заснемат постоянно наблюдаваната територия. Моята работа беше да измисля алгоритъм
как да обучим изкуствените невронни мрежи, така че да разпознават кое в изображението е пушек, и да сигнализират. Така създаваме изкуствен интелект. По същия начин стават нещата и при естествения интелект – малките деца виждат картинки, цветове и на база на това добиват представа кой предмет какъв е.“
А с какво темите, по които работи д-р Кинанева са важни за Дунавския регион и хората в него?
„Виждате каква е ситуацията с COVID-19 – изисква се преминаване към дистанционно обучение.
И почти всеки взима това за даденост. Но зад това обучение стои инфраструктура от устройства, осигуряващи трафика и успешната свързаност – обяснява тя. – България е от европейските страни, сравнително добре развита по отношение на комуникационна инфраструктура и достъп до интернет услуги. Използваме 3D технологиите за популяризиране и опазване на културно-историческото наследство. Това е много важно както за нашия регион, така и за страната. Посредством такива технологии можем да създаваме виртуални копия на артефакти, които се рушат и един ден няма да съществуват. Но ако имаме запазено тяхно триизмерно копие, това би било много добре за поколението след нас, тъй като ще имат някаква визия как е изглеждал даден артефакт. Партнираме си с музеите в областта. Особено активни са връзките ни с Регионалния исторически музей в Русе и по съвместен проект успяхме да дигитализираме и да създадем триизмерни обекти на много артефакти, съхранявани в него.“
Д-р Дияна Кинанева е категорична, че навсякъде има предизвикателства и без това не може.
Но човек трябва да ги преодолява. И съветва младите да не се отказват при първата трудност, когато искат да се реализират по някакъв начин. Подобен отказ със сигурност ще им донесе провал.

Свързани статии:

Сребърните биолози Наночастици за по-добро усвояване на инсулин Българин е сред най-влиятелните по компютърни архитектури „Носии на бъдещето“ е най-добрата бизнес идея за 2024 г.