Ако…

Татяна ДИКОВА

Детски градини в страната въпреки пандемията отвориха врати. Отвориха ги за децата на медиците, които с денонощия не се прибират по домовете си в желанието си болестта да бъде овладяна. Четирима студенти – бъдещи лекари от различни медицински университети, попълниха редиците на медиците в останалата без такива карловска болница. В две професионални гимназии в Смолян ученици и учители запретнаха ръкави, за да имат медиците от областната болница топла храна. Столичен адвокат заключил кантората си, за да се отзове на призива на Ковид отделението в „Пирогов“ за нуждата от санитари. Дали го е поблазнила заплатата от 3000 лв.,
не знам, но се питам колцина ще го направим дори и при тази заплата.
Всеки ден безпристрастен глас в столичния транспорт ни напомня за задължението да носим маски или шалове, които да покриват носа и устата. Почти няма да срещнете хора без такива аксесоари. Точно така – носим си маските като аксесоари към тоалета, грижливо навити около шията, за всеки случай, ако случайно се качи контрола.
Ако все пак носехме маските така, както се препоръчва, ако спазвахме физическата дистанция, а не се криехме зад заключените врати на нощните заведения, ако всеки от нас запретнеше ръкави и според моженето и уменията си допринесе за овладяване на това, което с право всички наричаме пандемия, то тя можеше ли да ни се опре на нас като общество. Не, със сигурност нямаше да Ӝ позволим да поваля стотици, хиляди на ден и на седмица.
Само че пред всичко това стои едно „Ако…“.