„Традиции и модерност“ не е само клише

При посещението на тая гимназия изпитвам мир и по-силно чувство на благоговение пред великия родолюбец Априлов, комуто носи името. Моите искрени благодарности за успеха на това учебно заведение, както и на тоя архибългарски и прекрасен град Габрово – люлка на българското образование.“ Това пише патриархът на българската литература Иван Вазов на трета страница от Паметната книга на Априловската гимназия в Габрово след посещението си там на 8 юни 1901 г.
Тази реликва е дигитализирана и се съхранява за поколенията в габровския Национален архив, а Паметната книга продължава да се ползва в Националната Априловска гимназия и до днес. В нея своите мисли след Иван Вазов са оставили поетите Любомир Левчев и Маргарита Петкова, писателите Антон Дончев и Боян Биолчев, проф. Андрей Пантев, акад. Николай Хаджийски, президентите на България Петър Стоянов и на Бразилия Дилма Русеф, тв журналистът Симеон Идакиев, полярният изследовател проф. Христо Пимпирев и много други. Последното послание на чист български в Паметната книга е от Джон Бризби – юридически съветник на английската кралица Елизабет. То е от 27 август 2020 г. и гласи: „Много ви благодаря за хубавата среща днес с ваши много талантливи ученици и за прекрасния концерт. Радвам се да имам контакт с вашето училище като праправнук на Тодор Стоянов Бурмов – един от директорите на училището в миналото“. На роден език го е научила майка му, която е родом от Троянския Балкан. Джон Бризби проучил тази част от рода си и е известен като меценат, крупен дарител и учредител на стипендии за сираци в региона. Сега планира да проучи и габровската част от рода си.
Освен Бурмов в Априловската гимназия са учили цяла плеяда известни българи като Ран Босилек и Алеко Константинов. Преди няколко години по проект са направени метални табели с имената им, които са сложени до всяка учебна зала, за да се помни кои са учили тук.
Националната Априловска гимназия е първото българско светско училище, отворило врати на 14 януари 1835 г. с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища. От 1872 г. Габровското училище прераства в първата пълна гимназия, а от 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия. От 1992 г. става държавно училище с името „Национална Априловска гимназия“. Обособяват се четири профила – по български език и литература; по история, археология и етнография; по философия, социология и право и по култура, изкуствознание и естетика.
Интересът към гимназията не намалява и днес. Това налага откриването на чуждоезиков профил с паралелки, изучаващи английски, испански, френски и немски език. За да се отговори на съвременните нужди на българското общество, има и хуманитарна паралелка, а от 2019 г.
пилотно се отваря и пета профилирана паралелка по „Бизнес администрация“ със засилено изучаване на предприемачество и икономическа информатика.
На държавните зрелостни изпити Априловската гимназия по традиция държи палмата на първенството в областта по български език и литература, а през 2020-а успява да заеме 4-то място в страната. „Най-често нашите възпитаници продължават образованието си в СУ „Климент Охридски“. През последните две години се забелязва намаляване броя на кандидатстващите в чужбина. Имаме и деца, които продължават образованието си в ТУ – София, и НБУ, а около 1/5 от езиковите паралелки, които са с най-висок бал, отиват да следват медицина“, разказва пред „Аз-буки“
новият директор на гимназията Елвира Христова. Тя заема поста през август 2020 г. и е трето поколение априловец, а нейните деца са четвърто поколение.
„Опитваме се да изпълним със съдържание клишето „традиции и модерност“, защото всички ни знаят като първото българско светско училище. Това ни задължава да следваме традицията, но с уговорката, че се опитваме да прилагаме и съвременните стратегии и концепции на образование, които отговарят на днешния начин на живот“, твърди Елвира Христова. В знак на почит към наследството през 2019 г. е възстановен първият печат на училището, с петлето.
На 14 януари 2020 г., когато е патронният празник на училището и се отбелязва 185-годишният му юбилей, учениците под ръководството на своите учители изработват предварително няколко артинсталации. В една от тях са разположени направените от тях 185 хартиени жерава, които са монтирани в празното пространство над витото стълбище в новия корпус. В друга пък са подредени различни артефакти от бивши випускници на училището – с тях априловци поддържат непрекъсната връзка чрез социалните мрежи, независимо кога са завършили. В групата се разпространява идеята всеки да порови из къщи и да намери някакъв скъп спомен от миналото, свързан с гимназията – значки, снимки, албуми, покани от откриване на учебната година, които традиционно се изработват. Събраната колекция с подобни артефакти участва в артинсталация в един от кътовете. Някои от априловците решават да дарят тези съкровени лични вещи, а други искат да си ги получат обратно след празника.
Третата инициатива включва изписване на челата на стълбите в новото крило с интерпретация на клетвата на учениците при постъпването или при завършването. Част от ритуалите е на 15 септември новопостъпилият випуск да произнесе хорово клетвата на постъпилия априловец.
А при завършването на XII клас има церемония по изпращане и тогава хорово се изпълнява клетвата на отиващия си априловец.
Тази учебна година гимназията започва с 647 ученици, или с
9 повече от миналата година. През последните години броят им се увеличава, макар и с малко. Приемът винаги се реализира успешно – по 5 паралелки във випуск, твърди директорката. Три от тях са езикови, като в две първият чужд език е английски, в една вторият е испански, а в другата е избираем между немски и френски. Третата езикова е с първи език немски и втори английски. Хуманитарната паралелка и бизнес администрацията учат първи език английски и втори – руски.
Педагогическият състав е от 44 души, като най-голяма е колегията по английски език. Тази година има две нови млади назначения на преподаватели по БЕЛ и по английски език. По „Подкрепа за успех“ ежегодно се правят групи, които са различни според интересите – от две години има факултативни учебни часове по журналистика, основи на визуалните комуникации, психология на езиковото общуване, които се водят от външен лектор – априловска възпитаничка, която сега се дипломира като журналист. Ползват се услугите и на други външни лектори с по 2 – 3 часа седмична заетост с идеята учениците да имат свеж достъп до специалисти в различни области. От тази година сред избираемите часове се предлага и изучаване на „Култура и изкуство“. В избираемите часове преподавателите имат свободата сами да си изберат учебната програма, която се съгласува с директора, но могат да се предлагат нетрадиционни методи – посещения, регламенти за създаване на проекти, което помага и за гражданското образование на възпитаниците.
„През изминалата учебна година кандидатствахме за изграждането на STEM център, защото имаме амбиция да се фокусираме върху интердисциплинарния подход, да помирим хуманитарис-
тиката и природните науки и да направим така, че с алгоритъма на едните науки децата да разчитат другите. Показателен е примерът със „златното сечение“ – понятие от математиката, отдавна открито в интерпретационния модел на баладата „Хаджи Димитър“. STEM центърът ще обезпечи технологично подобни общи уроци с учителите по математика и литература, по време на които да се видят мостовете между двете дисциплини. Искаме да използваме новите технологии като инструмент в хуманитаристиката“, заявява Елвира Христова.
Априловската гимназия запазва статута си на национална като заварено положение, въпреки че в момента не отговаря на това изискване. Преди четвърт век в нея е имало ученици от цяла България, а сега са само от областта – Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна.
„В завета на Априлов – документ с юридическа стойност, едно от най-популярните изречения е „Открай света да дойдат, нека се учат“. Той прави училището в Габрово, но изрично записва, че го прави за всички българи, а не само за габровци – разказва директорката Христова. – В този смисъл, сънародниците ни зад граница, носещи българско самосъзнание и обучавани на езика и историята ни, биха могли да се припознаят в този лозунг и да изпращат децата си като ученици тук. Към настоящия момент само във висшето образование е уреден този принцип. Надявам се скоро да се похвалим с прецедент и в гимназиален етап. Това би променило много съдби и би подпомогнало преодоляването и на демографската криза в страната ни. Ето как изпълнението на завета на благодетеля ще се случва без давност и най-вече ще докаже своята непреходност.“
Общобългарска и едновременно с това – много лична, е каузата на Априловското училище. „Училището не се прави от зданието, а от преданието в него“ – това е другото безценно послание, което завещава Васил Априлов. „Амбицията ни като изпълнители е не просто да следваме или изпреварваме събитията в съвременните образователни тенденции, а да ги предизвикваме. Само така можем да бъдем достойни правоприемници на Първото училище“, завършва Елвира Христова.

Свързани статии:

Между празници, делници и извънредно положение Без стрес от прехода детска градина – училище Важен е талантът на всеки Бутиковото училище в Драгалевци