Кутия на доброто

Когато преди 4 години Замфира Руменова постъпва на работа в ОУ „Горан Червеняшки“ в с. Михайлово, област Враца, първото, което я стъписва, са изпоцапаният до черно цокъл на стените в коридорите, липсата на физкултурен салон, остарелите черни дъски. Но преди да почне работа тук, тя минава през куп перипетии.
Замфира Руменова завършва висшето си образование във Великотърновския университет като първенец на випуска. Но въпреки това една година не може да си намери работа. Навсякъде искат стаж. „Исках да ми дадат шанс да покажа какво мога, но не – спомня си Руменова. – Изпитах огромно разочароване. Когато дойдох в това училище, директорката беше първият човек, който отвори дипломата ми и ме похвали за отличния успех.“
Така започва работа като учител. Сблъсква се с проблемни ученици от семейства с нисък социален статус. За 1 – 2 години в училището се сменят няколко директори. Материалната база е под всякаква критика. Един ден, докато Замфира Руменова сама боядисва класната стая, идват от общината и казват, че на среща я кани кметът Тодор Алексиев. Отива при него както си е в работни дрехи. Той съобщава, че от разговори с родители, с кмета на селото, с други колеги е останал с добри впечатления за нейната работа и затова предлага да стане временно изпълняващ длъжността директор. „Казах си, че сигурно така ще имам възможност да направя нещо – разказва Руменова. – Приех предложението, без дори да поискам време да помисля.“

Така „капанът“ хлопва. Младата учителка няма точна представа с какво се занимава един директор – нито за това, че трябва да следи за отсъствията, нито за обема на административната работа. „Няколко месеца не можех да спя, сънувах кошмари, че идват на проверка от РУО, – с усмивка си спомня Руменова. – Всяка сутрин си казвах, че ще си подам молбата за напускане.“ Но постепенно работата я увлича. Успява да купи бели дъски и мултимедия за всяка класна стая, което носи радост на децата.
Въвежда и наставничеството, защото е наясно, че по-възрастните учители имат безценен опит, а по-младите – повече идеи. „Аз получих такава подкрепа като млад човек и искам същото за моите колеги. Тази практика сплоти екипа. Имаме една цел – учениците ни да знаят, да покажем, че и от нашето малко училище излизат ученолюбиви деца, които продължават образованието си, дори и във висше училище“, подчертава директорката.
Въпросът с отсъствията е решен по следния начин. Всяка сутрин медиаторът минава и записва кои деца не са в клас. Ако класният ръководител не успее да се свърже с родителите, с това се заема лично директорката. Тя отива с медиатора в дома на детето. Пита защо не е на училище, има ли нужда от нещо.
„Не отиваме да ги плашим, че ще им спрем детските, а обратното – интересува ни дали можем да им помогнем. И всички са наясно – ако детето не е на училище, Руменова ще бъде на линия. Винаги гледам да помогна.“
Училището редовно кандидатства по проекти – сега участва в „Образование за утрешния ден“ и „Подкрепа за успех“. Това позволява да се купуват материали, а част от тях се използват за награди – примерно за най-хубава есенна, зимна или пролетна украса на класната стая.
„Нямате представа с каква радост получават наградите си – моливи и блокчета за рисуване. Веднага почват да рисуват – казва директорката. – Другото любимо занимание е да пеят и да танцуват. Още от миналата година моя колежка от с. Галиче, откъдето съм, се зае да идва всеки петък да преподава модерни и народни танци. Нямат търпение да свършат занималнята, да си напишат бързо домашните, за да поч-
нат танците.
В момента имам 90 деца, над 80 са от уязвими групи. Но тук няма разделение. На това учим децата. Искам от моите ученици две неща – да бъдат добри хора, да не правят разлика кой с какво е облечен, да уважават себе си, своите родители, възрастните хора. И да бъдат патриоти, да познават българската история, да обичат родината си.“
Още първата година като класен ръководител Замфира Руменова прави „Кутия на доброто“. В украсена най-обикновена кутия за обувки децата пускат листчета. На тях са написали какви доб-
рини са сторили, като преди това са ги прочели на глас пред съучениците си. Когато става директор, моли класния ръководител да продължи.
А иначе цокълът на стените отдавна не е черен. Боядисан е в жълто, украсен с цветя. Целият първи етаж е изрисуван с Кумчо Вълчо, Червената шапчица. Допълнителен уют придават и пердетата на прозорците, сложени наскоро. Дворът на училището е изчистен от храсти и на тяхно място са засадени цветя. Поставени са и пейки, за да има къде да сядат децата. Във всички стаи има нови чинове и са поставени камери.