Алтернативното професионално образование

Програмирането е една от най-търсените и модерни професии днес

Доц. д-р Ивайло
СТАРИБРАТОВ*

С влизането на България в Европейския съюз се появи стремеж и желание да се приближим до структурата на образованието в другите европейски страни. Това наложи да се търсят съвременни реформи както в начина на финансиране, така и в структурата на образованието. Започна да се акцентира на по-добро професионално образование, но с национален привкус. Излезе на преден план и неадекватнoстта на учебните планове и учебното съдържание по професионална подготовка. През 2010 г. Министерството на образованието и науката съвместно с Министерството на икономиката на Германия и институции от Румъния и Италия започна разработването на нови учебни програми по избрани професии: „Системен програмист“, „Готварство“, „Газова техника“. След година работа не се достигна до сближаване на позициите и единност в системите, а имаше и липса на достатъчен капацитет на екипите.
През 2013 г. се даде рестарт на дейността по „Разработване и привеждане в съответствие на българските стандарти за квалификация за секторите туризъм и ИКТ“ (Development and Alignment of Bulgarian Standards of Qualification for the Sectors Tourism and ICT), като целта бе да се създаде модел за целия Европейски съюз за създаването на компетентностна матрица за професионално образование. Под вещото ръководство на Уве Грубер и методическата подкрепа на експерти от дирекция „Професионално образование“ към МОН и от Националната агенция за професионално образование и обучение
(НАПОО) специалисти от ИКТ клъстер – Пловдив, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и водещи преподаватели се създаде структурна рамка. Тя е представена в Дъблин през 2015 г. на Сесията на Комисията по образование към ЕС и е приета като единен модел за квалификационна рамка. Успоредно с работата по основната рамка се разработиха и учебните планове по професиите: „Системен програмист“, „Готварство“ и „Газова техника“. След година те бяха утвърдени и влязоха в сила както в България, така и в други държави от ЕС. Именно по това време, през 2016 г., отрасловите организации БАСКОМ и БАИТ инициираха и започнаха работа по програма за нова професия – „Приложен програмист“ в направление „Компютърни науки“. След година работа екипът бе готов с учебен план и съдържание по новата професия. С активно застъпничество пред президента на Република България се организира среща с професионалните организации БАСКОМ и БАИТ и МОН пое ангажимент да подкрепи извънучилищна форма на професионално образование с нова програма. От 2017 г. започна и прием по новата професия в 19 паралелки в страната, като е утвърдена Национална програма „Обучение за ИТ кариера“ със скромен бюджет.
Обучението, което започна на 1 ноември 2017 г., се извършва в професионални гимназии и училища, в които е налице необходимата материално-техническа база в съответствие с държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по професията „Приложен програмист“. То се подпомага от
5 основни центъра, обособени
към съответните училища:
– Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи – Правец, и Техническия университет – София; Професионалната гимназия по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов“ – Русе, и Русенския университет „Ангел Кънчев“; МГ „Акад. Кирил Попов“ – Пловдив, и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“; Професионалната гимназия по електротехника и електроника „К. Фотинов“ и Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас; Технологичното училище „Електронни системи“ и Техническия университет – София.
Засилен интерес имаше от ученици от математическите и езиковите гимназии. Регистрираха се над 1000 гимназисти и след провеждане на тест за мотивацията им да се занимават професионално с програмиране, започна обучение на 935 десетокласници.
През първата година – учебната 2017/2018-а, освен в тези пет центъра се правеха обучения и в още 21 населени места: Пазарджик, Велинград, Кърджали, Разград, Хасково, Варна, Сливен, Смолян, Панагюрище, Дупница, Монтана, Враца, Плевен и др. Това показва големия интерес и обхват на Програмата. Всички са разпределени в 33 групи, като в някои от тях имаше по 6 души, а в някои от софийските имаше по 50 ученици. Тъй като Програмата покрива разходите за пътни и настаняване, се търсеше максимална оптимизация на разходите.
След първите модули започнаха да отпадат значителна част от обучаемите. Това наложи след приключване на 4-тия модул да се осъществи обратна връзка както с тези, които остават да се обучават, така и с отпадналите. Профилът на продължаващите своето обучение е на силно мотивирани ученици с висока обща култура, както и с високо ниво на математическа компетентност. Това са ученици от математически гимназии или с математически профил. Основни причини за отпадането от Националната програма са: слаби резултати – 54%, нередовно посещаване на занятията – 8%, и неявяване на първи модул – 25%, предварителна неяснота за естеството на Програмата – 4%, трудно съвместяване на ангажименти – 5%, и транспортни причини – 2%. Подобно изследване ще бъде проведено и след приключване на втория випуск.
Друго сериозно предизвикателство е и кадровото осигуряване – сключени са договори с 36 учители, които са преминали обучение и са с регистрация в електронната платформа на Националната програма. Сключени са договори и с 8 координатори и 5 технически лица за методическо и техническо осигуряване на дейностите. Очертаха се следните проблеми: ниската подготовка на преподавателите и липсата на реална представа у тях за пазара на труда и дейностите в ИТ фирмите, които се развиват много динамично. Това наложи и наемане на специалисти от ИТ бранша, където беше възможно.
Възможността като преподаватели да влязат и хора от бизнеса, е и едно от предимствата на Програмата.
За допълнителна подготовка през първата година се осъществиха за сметка на Програмата 3 обучения, които вдигнаха нивото на преподавателите. Учителите, които преминаха обучението, предложиха да има нова програма за преминаване на обучение в конкретни фирми, и това бе осъществено.
Третото предизвикателство е подготовката на материалите за обучението.
За първите два модула се възползвахме от апробирани и разработени материали на един от членовете на БАСКОМ, който ги преработи за нуждите на Програмата. Впоследствие се формираха екипи от хора от бизнеса и преподаватели и се разработиха учебни материали, много близки до практиката. Поради това, че се реализират за първи път и като начин на разработка, и като методическа последователност, се остави време да се получи обратна връзка от преподаващите. След това материалите бяха коригирани. В много от задачите за самостоятелна работа, която заема 50% от подготовката, се направиха многостепенни методически указания. Имаше смяна на последователността на някои теми с цел по-доброто им възприемане. Всички материали са на разположение на учителите и учениците в онлайн платформата. След приключване на пълния курс тя ще е достъпна и за всички обучаващи се в направление „Компютърни науки“, а защо не и за всеки, който иска да се самообучава и повишава квалификацията си непрекъснато. Така разработеното учебно съдържание е лесно за коригиране и допълване.
Особеността при подготовката на материалите и при управлението на Националната програма е, че за първи път се работи в споделени среди и с виртуални екипи. Това е
абсолютно новаторски подход в образованието,
а може би и в доста други сфери. Стиковането на екипите не е лесна задача и затова трябва да изкажем благодарност на всички участници в Програмата, които са над сто души.
Осъществяването на самото обучение става в извънучебно време – съботно-неделно и по време на ваканциите. Това натоварва учениците, но за силно мотивираните се оказва, че този проблем не е съществен. В динамичния начин на живот съчетаването на учене и работа е една от характеристиките, които ИТ фирмите ценят високо.