Българчета откриха непознати метеори

Група от около 60 метеора с непознат досега произход откриха и описаха върху звездната карта учениците,
участвали в младежката лагер-школа по астрономия и астрофизика „Белите брези“

Персеиди, Касиопеиди, Ориониди… Има известни сред широката публика метеорни потоци, за които четем по медиите, когато наближи периодът на появата им на небосклона като „падащи звезди“. Метеорните потоци обаче са десетки и всеки един от тях има радиант – точката, от която привидно, поради ефекта на перспективата, „произлизат“ метеорите за наблюдаващия ги от Земята.
Група от около 60 метеора, които имат непознат досега за астрономите радиант (източник, б.а.) е открита и описана върху звездната карта от ученици, участвали в младежката лагер-школа по астрономия и астрофизика „Белите брези“. Откритието е оповестено в един от проектите, представени на 46-ата национална младежка астрономическа конференция в началото на септември във Варна. Най-много метеори от групата с неописан досега от Международната метеорна организация радиант– 24, са наблюдавани през нощта на 28 – 29 юли, когато е бил предполагаемият максимум.
Докладът с анализа на дан-
ните за метеорите и метеорните потоци е презентиран по време на онлайн форума от ученичките Иглика Генова от Варна и Александра Чобанова от София. Те са обработили информацията от наблюденията на стотици метеори, извършени в рамките на две седмици от работна група от 15 млади астрономи любители по време на лагер-школата „Белите брези“, разказва за в. „Аз буки“ астрономът Ева Божурова от Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ – Вар-
на, която е организатор на 46-ата национална младежка астрономическа конференция.
Резултатите от изследването водят в посока, че засечената група метеори с непознат досега радиант може да се окаже нов метеорен поток, неописан досега в Календара на метеорните потоци. За доказването на това обаче ще е необходимо събирането на още допълнителни данни. Наблюденията и анализът с откритието на българските ученици са изпратени на Международната метеорна организация за потвърждение.
По принцип всеки метеорен поток получава името си от съзвездието, в което се намира радиантът му. Така например Персеидите са поток, чийто радиант се намира в съзвездието Персей.
Откритата от българските ученици група метеори е с радиант, намиращ се в съзвездието Лебед.
„Метеорите, които идват от един и същи поток, на небето, изглеждат така, сякаш се разпръскват от една точка (източник) във всички посоки – тази точка се нарича радиант. Нормално в спокойните вечери през годината при внимателно гледане могат да се засекат между 5 и 10 метеора на час. Но има периоди в годината, когато действат метеорни потоци и се наблюдават много повече“, обяснява Ева Божурова. Тя уточнява, че метеорите не трябва да се бъркат с метеоритите. Метеорите са светлинни явления в атмосферата, изглеждащи като светещи точки. Те се причиняват от метеорни тела – отломъци от каменно вещес-
тво или лед, блуждаещи в междупланетното пространство с огромна космическа скорост. При навлизането си в земната атмосфера те отделят голяма енергия, като започват да се изпаряват при падането на височина около 80 – 100 километра, и ние ги виждаме като светлинни точици. Обикновено ги наричаме падащи звезди, но всъщност нямат нищо общо със звездите. Метеорит е, ако космическият отломък не изгори напълно при падането в атмосферата и част от него стигне до Земята, което е рядкост, уточняват астрономите от НАОП – Варна.
„Това е най-големият форум за астрономи любители. Освен доклада за метеорите бяха представени интересни проекти за наблюдения на променливи звезди, частично слънчево затъмнение, изследване на звездни купове чрез наблюдателни данни и теоретични модели, спектрално изследване на Ве звезди,
DSLR фотометрия, обработка на фотометрични наблюдения на звездата
WASP-12 с AIJ, гравитационни вълни“, обяснява за в. „Аз-буки“ Свежина Димитрова – директор на НАОП „Николай Коперник“, Варна.
Сред любопитните теми е и реализирано от шестокласници във Варна „Измерване на разстоянието до Луната по метода на Аристарх“ – древногръцки астроном и математик от III век пр. Хр.
„Измерването е направено на 2 септември, като техният резултат е 408 000 км. Оказа се, че изчисленията им са доста точни, с отклонение само от 8000 км“, обяснява Антоанета Аврамова – ръководител на кръжока в НАОП „Николай Коперник“, в който участват младите астрономи.
Също ученици от Варна – Юлия Моралийска и Александър Димитров, представиха на конференцията резултатите от наблюдения на променливите звезди, направени по време на лагер-школата „Белите брези“, организирана от Астрономическата обсерватория в Кърджали и Института по астрономия към БАН. Проучването им касае променливи звезди, които променят своя блясък, светимостта, а не трепкането на звездите, свързано със земната атмосфера, обясняват ръководителите на децата астрономи. Промяната на яркостта на звездите е поради две причини: първата – ако тези звезди пулсират; другата е, че се вижда една звезда, но всъщност са две, намиращи се много близо една до друга – т.нар. затъмнително-двойни звезди. Тези двойки не могат да се разграничат като отделни и периодично се закриват една друга, което води до намаление на блясъка на общата светимост, което може да се види от Земята. Наблюденията на децата, реализирани в Родопите и представени на форума, са регистрирали в графики изменението на блясъка при главен минимум – когато слабата застава пред по-ярката.