Стара падежна форма за лица

Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*

Сред най-архаичните граматични категории на съществителните в българския език се нарежда родително-винителната форма при имена от мъжки род. Тя се среща и в литературните произведения, включени в програмата за средния курс на обучение. Тази категория вече не съществува в граматичната система на книжовния български език и затова не се изучава. Остатъци от нея има в диалектите и у авторите класици в техните творби от XIX и началото на XX в.
Родително-винителната форма се използва в старобългарски при съществителни от мъжки род за лица и одушевени (олицетворени) обекти. Чрез нея се постига по-ясно разграничение между категориите одушевеност и неодушевеност. Нарича се така, защото име във винителен падеж приема окончанието за родителен -а. В своя многовековен исторически развой българският език загубва падежната си система. Родително-винителната форма при имена от мъжки род се натоварва с множество значения и става обобщена стара падежна форма. Остатъци от нея днес има при:
1. Собствени лични мъжки имена (без завършващите на -а и -я): „Той гледа… Спира Македонски“ (лично име Спиро); „… под воеводството на ранения в крака герой Пера“ (лично име Перо); „… аз предложих на бай Ганя“ (лично име Ганьо).
2. Нарицателни родствени названия: на дяда, на вуйча; „… като брата си ще станат“.
3. Имена с окончания -ов и -ев, -ин: „върху Бръчкова“ (Бръчков); „Песни и стихотворения на Ботьова и Стамболова“ (Ботев и Стамболов).
Родително-винителната форма при имена от мъжки род затруднява учениците при четене и разбиране на класически творби, но на нея трябва да се гледа като на езиково наследство от миналото на езика ни, като на литературно богатство.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова е професор в Секцията за история на българския език в Института за български език при Българската академия на науките.