Добрият пример

Благотворителните акции в 5. ОУ възпитават доброта и социална ангажираност у учениците

Училище и читалище работят заедно и доказват, че възрожденската връзка между двете институции е все още жива. Едно посещение в столичното 5. ОУ „Иван Вазов“ и Народно читалище „Витоша 1951“ показва ефекта от съвместните им усилия в просветителската мисия. Двете институции предлагат на децата от „Павлово“ и близките квартали близо 30 занимания със спорт и изкуство. За общата дейност и комшулука разговаряме с директора на училището Румен Пощаков и с председателя на читалището Нестор Несторов.
Всъщност 5. ОУ и НЧ „Витоша 1951“ не просто споделят един двор, но и разбирането, че съвместната им работа носи повече ползи. В тази връзка, кметът на столичния район „Витоша“ инж. Теодор Петков отбелязва, че те са много силен пример за това как могат да си взаимодействат училище и читалище в името на децата.
„С цялата си дейност правят така, че свободното време на децата да бъде осмислено по най-полезния начин. И от това са доволни както учениците, така и техните родители“, отбелязва кметът.
„Не делим двора и не се конкурираме, обратното – допълваме се“, казва Пощаков, който ръководи училището от 7 години. Може би най-яркият пример е хореографията, която е част от учебната програма в начален етап.
„Още през 1989-а първи в България създадохме предмет „Български танци“.
В годините колеги идваха да разберат как да го направят и те“, допълва Несторов, който е и член на Обществения съвет на 5. ОУ. Самият той е в читалището от 1976 г. и е създател и хореограф на един от най-добрите ни танцови състави – „София 6“. През него са преминали стотици възпитаници на 5. ОУ, а някои правят и кариера в това поприще. „Преподавателката ги учи не само на народни танци. Запознава ги и с костюмите, традициите и обичаите. Така те получават по-широк поглед към културно-историческото ни наследство. Това е българщина, с която децата биват закърмени“, добавя още Несторов.
На практика, повечето изкуства са в читалището, а заниманията със спорт са в училището, което разполага с голям физкултурен салон и хубаво футболно игрище. В 10 клуба учениците от 5. ОУ могат да се занимават с футбол, баскетбол, спортни танци, художествена гимнастика, айкидо, шах и да развиват езиковите си умения. А още 18 различни групи има в читалището, където се включват и деца от близките райони – по народни танци, модерен балет, китара, пиано, изобразително изкуство, народни инструменти, народно пеене, карате… По проект на Министерството на културата е оборудвано ателие с пещи за керамика и стъклопис.
„Това са цели 28 избора за семействата. На практика, родителите могат да доведат детето си при нас в 7,30 сутринта и да си го вземат в 19,30 часа вечерта. През това време то е имало часове, подготвило се е за следващия ден в целодневните групи, а след това, без дори да излиза на улицата, отива в читалището за любимото си занимание. И родителите взимат децата си, които са разтоварени от ученето психически и физически и са се обогатили с нови знания и умения“, обяснява директорът Пощаков. По думите му около 90% от близо 400-те деца в начален етап са обхванати в някакъв вид извънкласна дейност.
Директорът отбелязва още, че в 5. ОУ всеки клас в начален етап има своя група за целодневно обучение, а в още две групи са обхванати желаещите деца от V до VII клас. „Това е изключително преимущество, защото с всеки клас работи екип от педагози, които знаят какви цели са си поставили и как трябва да се работи с всяко дете сутрин и следобед“, категоричен е Пощаков.
Самият той е убеден, че основната мисия на неговите колеги е да изградят възпитани, добри и мислещи хора. А това, по думите му, е въпрос на равновесие между образование и възпитание. Въпрос на баланс е и ролята на училището и родителите във възпитанието. Затова в 5. ОУ се стремят да ги направят партньори и единомишленици.
„Практика е родители да разказват за професията си и да отговарят на въпросите на децата. Преди година един от тях направи кръжок по история. Сега заедно със свои колеги журналисти е подготвил филм за България, който ще бъде промотиран първо в училището ни. Ето патриотично възпитание в чист вид“, разказва Пощаков.
Родителите помагат и за справянето с дистанционното обучение заради пандемията. „Освен това всички колеги се постараха много. И бързо първоначалната неувереност премина в професионализъм“, споделя директорът. По думите му един от позитивите на ситуацията е, че много родители са видели какво всъщност учат децата им. И как не е лесно да се фиксира вниманието им, за да бъдат научени. „Очаквам това да доведе до положителна промяна към учителите и училището“, казва събеседникът ми.
Работата на училищния екип и разрастването на района водят до засилен интерес към 5. ОУ. От миналата година в него има 650 ученици, а от есента те ще надхвърлят 700. И това поставя въпроса за разширяване на учебната база, за да се поемат децата и да се запази едносменният режим. Големият брой кандидат-първокласници, които отговарят на изискванията за уседналост, са причина училището да поиска увеличен прием. Така наесен ще има не 3, а 4 групи първолаци.
Но училището има проектна готовност за нов корпус с капацитет поне 12 паралелки, както и за изграждане на актова зала над физкултурния салон. Тя ще има топла връзка с училището и с читалището, за да се ползва съвместно. „Догодина училището ще има същите проблеми с недостига на база, защото
желаещите
да влязат в при нас, са повече, отколкото можем да поемем, коментира Пощаков. И изразява надежда този въпрос да намери приоритетно решение от Столичната община.
Несторов допълва, че понякога и читалището не смогва да поеме всички желаещи, макар работата там да не спира от сутрин до вечер всеки ден от седмицата. „За читалището не е важно да направим децата професионалисти, а да открием интереса у всяко от тях“, споделя той. Надява се, че с подкрепата на районната администрация и на кмета инж. Теодор Петков ще успеят да сбъднат едно желание – в двора да се обособят няколко специализирани ателиета за народни занаяти.
„От края на май започнахме да възстановяваме дейността на читалищните групи. Разбира се, спазвайки предпазни мерки“, продължава Несторов, докато показва голяма карта в коридора на читалището, която запознава децата с носиите от основните фолклорни области на страната. Във входното фоайе пък има голяма карта на земното кълбо, на която светят места по целия свят, на които ансамбъл „София 6“ е разнасял магията на българския фолклор. Друго табло разказва за участията на световни конкурси по танцово изкуство. „Ние сме единствените с Гран при от шестте световни форума“, отбелязва с гордост Несторов. Думите му потвърждават и няколко витрини, изпълнени с отличия.
„Не бива само да говорим колко уникално българско творение е читалището. Необходимо е да не ни забравят нито държава, нито община, нито спонсори“, заключава той. В тази връзка, отбелязва, че Столичната община е отпуснала 135 хил. лв. за конструктивно укрепване на голямата танцова зала.
Училище и читалище са заедно не само в делничната работа, но и в празниците. През 2016-а заедно отбелязват с прекрасен концерт в Националния дворец на културата 95-годишнината на школото. А вече се подготвят и за цели три юбилея догодина – през 2021-а 5. ОУ навършва 100 години, Народното читалище – 70 години, а ансамбъл „София 6“ става на 45 години.

Румен Пощаков, директор:Стремим се да запазим възрожденския дух на това училище. Да възстановим тази традиция, изпълнена с прекрасни примери колко всеобщо дело е образованието. Независимо че живеем в XXI век, имаме нужда от това. Нека родителите дойдат, нека да ни подкрепят – ще има такива като Бойчо Огнянов, ще има и като Кирияк Стефчов. Но дай боже, повече да са първите, за да се развиваме в името на децата.

Нестор Несторов, председател на НЧ „Витоша 1951“: Има интерес към народното творчество и той не изчезна под натиска на технологиите. След период на отдръпване преди масовото им навлизане преди 10 – 15 години посоката се обърна. Родителите усетиха, че заниманията в читалището са много полезни за социализацията на децата. И не само това, сега имаме група за възрастни и докато децата играят в едната зала, майките им са в другата.