Излез и почувствай природата

Свилен Чешмеджиев се опитва да предаде любовта си към природата и птиците
на децата от Свищов и другите крайдунавски градове

Работим с хиляди деца от цялата страна. Организирам различни събития за училища – предимно по река Дунав и в Северна България, а моите колеги – в другите райони на страната. Радвам се, че винаги има голям интерес към образователните дейности, организирани от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).“ Така започва разговорът ми със Свилен Чешмеджиев – ръководител на проекти към БДЗП – Свищов.
Той е на 34 години. В СУ „Св. Климент Охридски“ завършва бакалавърска степен по „Екология и опазване на околната среда“ и магистратура по „Екология“. През 2010 г. е сред 20-те избрани по програмата „Младите лидери на България“, компонент „Обучение за професионалисти от сферата на околната среда“. Три години по-късно попада сред десетте най-изявени млади личности на България.
Любовта му към природата и птиците е от много малък. „Родителите ми са ми разказвали, че още като бебе съм обичал животните и съм се впечатлявал от картинките с животни в детските книжки. Като поотраснах, започнах да гледам документални филми за животните, а и търсих такъв тип литература. Естествено, тогава с приятелите ми бях-
ме всеки ден навън и често се разхождахме покрай Дунава“, споделя той.
На 13-годишна възраст Свилен става член на БДЗП в родния Свищов. „През октомври 2000 г. участвах в първата си експедиция по Беленските острови. Тръгнахме с малко корабче от Свищов и през целия път наблюдавахме птиците. Бяхме голяма група деца. Тогава си спомням, че видях за първи път морски орел и неговото огромно гнездо. За нас бяха организирани различни занимания по групи – игри на екологична тематика, опознавателни игри за растения, бозайници, птици. Най-любимото ми нещо беше да взема бинокъл, зрителната тръба и един полеви определител на птиците и да откривам нови видове, които си записвах в дневника. Прекарвах часове, наблюдавайки птиците и търсейки нови видове. Често ни организираха нещо като състезания за най-много наблюдавани и открити видове, които винаги печелех“, с усмивка си спомня Свилен.
Днес в работата си той често се връща към тийнейджърските години и пренася спомените си в заниманията с подрастващи. Казва, че сега децата са малко по-различни, защото живеят повече в интернет, мобилните приложения и компютърните игри, но винаги се зареждат позитивно, когато излязат сред природата.
„Опитвам се да им покажа красотата и неповторимостта на прекрасната българска природа. Понякога правя презентации, в които разказвам как се грижим за застрашените видове птици. В други случаи ги водя на терен. За мен е важно те да бъдат навън и да могат да усетят и почувстват всичко, което ни заобикаля, по свой собствен начин, както аз го правя всеки път, когато съм на теренни проучвания или просто се разхождам“, отбелязва още събеседникът ми.
Свилен обича работата си и тя му носи удовлетворение. „Човек трябва да обича и харесва това, с което се занимава. Тогава идват и постиженията и успехите. Още от VII – VIII клас знаех с какво искам да се занимавам, в коя сфера да се развивам и какво да уча. Затова, когато ме приеха „Екология и опазване на околната среда“ в Софийския университет, още на следващия ден се записах. Следването ми даде предимно приятели, контакти и приятни моменти. Научих и доста нови неща, част от които са ми полезни и днес в сферата, в която работя. На децата, освен да показвам природата и птиците, винаги се опитвам да им предам, че трябва да вярват в себе си и да следват мечтите си. Да, повечето ще кажат, че това е клише, но пък лично за мен в това се крие смисълът“, категоричен е той. Затова и в дейностите си Свилен продължава да търси начини да предаде любовта си към природата и птиците на повече хора.