Разказ за любовта към преподаването

Мая Петрова е преподавател по български език и литература в СУ „Димчо Дебелянов“ – Белене, с 26 години трудов стаж.
Завършва две висши образования – в СУ „Св. Климент Охридски“ и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а също и III квалификационна степен към Департамента за информация и усъвършенстване на учители. Тя е сред членовете на Националната комисия за оценяване на държавните зрелостни изпити по български език и литература. Трудовият ѝ път дотук е в училището, което самата тя завършва през 1992 г. „Прекрачих с трепет прага на училището, в което до скоро бях ученичка. Колегите ме приеха радушно и много ми помагаха“, спомня си началото Мая Петрова.
Първият ѝ учебен час като преподавател по български език и литература е в XI клас и поемата „Неразделни“ на Пенчо Славейков. Притеснението ѝ отминава с хода на урока. Казва, че един и същи урок преминава по различен начин в различните класове на един и същи випуск. Днес, въпреки натрупания опит, пак прави подготовка за всеки урок и има доза вълнение, когато се изправя пред учениците си.
„Много се радвам и урокът е пълноценен, когато се получат „магията“, съпреживяването, блясъкът в очите на учениците ми, когато усетя, че са разбрали материала. Понякога ме молят да остана при тях и в междучасието, за да продължим да си говорим. И го правя. Тези, които ме познават добре, знаят, че не обичам показността. Аз винаги съм зад „сцената“, оттам „дърпам конците“. На преден план са моите ученици. Радвам се на техните изяви и успехи. Гордея се с тях и ги обичам!“, категорична е преподавателката по български език и литература.
В дистанционната форма на обучение тя вижда по-голяма активност от страна на възпитаниците си както в онлайн часовете, така и при писането на домашни. „Учителят при дистанционното преподаване е много натоварен – за подготовка на уроците, при изнасянето им, при проверката на домашните работи. Забелязвам обаче, че на учениците им липсват училището, живият контакт с учителя. Мечтаят за момента, в който ще се върнат в класните стаи“, разсъждава Мая Петрова.
По същия начин е и нейната дъщеря Грета – ученичка в VIб клас. „Грета пише и учи самостоятелно. От една страна, е добре, че си е вкъщи и може да чете книги и да играе на компютърни игри, като всяко дете. От друга страна, иска на училище“, с усмивка казва преподавателката. Тя има повод да се гордее с успехите на дъщеря си – когато е в IV клас, се класира първа на областния кръг на състезанието „Знам и мога“ в Плевен, а на Националния кръг в София е седма от 78 деца от цялата страна. През тази учебна година е многократен победител в състезанието „Чети – дари“. „Чете, печели кредити и ги дарява за каузите в сайта – например „Новородените недоносени деца и тези с вродени проблеми на храносмилателната система“, „Осинови книга“ и други“, споделя Мая Петрова.
Учителката по български език и литература призовава колегите си към по-голямо самочувствие и им желае здраве, успехи и вяра. На всички нас казва, че няма нищо по-силно и ценно от знанието.

Свързани статии:

Светът е виртуална сцена Аз съм изследовател Онлайн ученическа конференция за корейската култура Безкомпромисни в облеклото