Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Участието ни в „Хоризонт Европа“ трябва да стане национална цел

„В динамично променящата се среда в света и у нас в резултат на научната революция висшите училища и университетите са призвани да бъдат лидери на тази динамика.“ Това сподели с аудиторията по повод 25-годишнината на Тракийския университет в Стара Загора министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той изнесе пленарен доклад на тема „Иновативни практики и перспективи на висшето образование“.
В него очерта някои от най-важните задачи пред висшите училища. Тяхна е отговорността не само да обучат специалисти, но и да бъдат в центъра на иновационните системи, да осигурят развитието на регионите.
„Преди четири месеца и половина започна ново десетилетие, през което ние с голяма доза увереност можем да прогнозираме, че ще се случат и някои много по-фундаментални промени. Те ще засегнат системата на висшето образование, това какво и как учат студентите, как функционират висшите училища“, каза министър Вълчев. Той припомни, че в момента се подготвя стратегически документ за развитие на системата на висше образование с хоризонт 2030 г.
„Скоростта на промените е толкова силна, че единственият начин да бъдем адекватни, е да се опитаме да действаме изпреварващо. Именно в това е смисълът и на голяма част от иновациите, които променят света, но ни правят и адекватни на динамиката на времето“, коментира Красимир Вълчев.
Според него образователните системи са в много трудна ситуация. Те трябва да подготвят специалисти, които ще се реализират професионално през следващите 40 – 50 години. Но никой не знае какви промени ще настъпят дотогава в стопанския и обществения живот. Едно е ясно – много малка част от днешните студенти и ученици ще работят една професия. Те ще сменят и работни места, и професии. Това предполага и променена задача на висшите училища – да подготвят адаптивни специалисти, въоръжени с комплексна интегрална и интердисциплинарна база от знания и умения.
Другото предизвикателство е ускореното навлизане на изкуствения интелект във всички сфери и професии. Много вероятно е днешните деца да живеят в ерата на ефективно взаимодействие между човек и алгоритъм. „Това предполага ние да ги подготвим, да развием уменията им в областта на дигиталната креативност“, уточни Красимир Вълчев. Предполага и по-интензивен процес на подмяна на учебни планове и програми.
Министър Вълчев отдели специално внимание и на темата за развитието на информационните технологии, на промените във външната среда, свързани с глобализацията на образователното пространство, на демографските проб-
леми и на променящите се роля и функции на висшето образование.
Днешното и бъдещото поколение студенти в много по-голяма степен учат чрез образи, чрез дигитални ресурси. Затова една от задачите е не просто електронизирането, но и визуализацията на всички учебни програми както в системата на училището, така и в университетите.
Министър Вълчев не пропусна и темата за свързаността между висшите училища – т.нар. университетски мрежи в рамките на страната и на Европа. Това означава общи програми, още повече съвместни научни проекти, особено в контекста на новата Рамкова програма „Хоризонт Европа“. Предполага и споделени ресурси както на преподаватели, така и на материална база. Министерството на образованието и науката ще насърчава максимално тази свързаност, както и партньорстото университет – училище.
Другата група промени, пред които е изправена системата на висшето образование, е развитието на повече съвместни програми и програми на чужди езици. Това ще затвърди присъствието на нашите университети в общото европейско образователно пространство. Постоянна цел пред висшите училища следва да бъде и интензификацията на научната дейност. Затова и участието на българските учени в „Хоризонт Европа“ трябва да стане национална цел. Но може да се случи само с обединяването на научните ресурси и на изследователския потенциал. Министър Вълчев говори и за необходимостта от подкрепа на нова генерация учени, от развитието на собствени школи и преподаватели. Това не е възможно без съответните финансови стимули – изпреварващия ръст на минималните заплати, обвързването на по-голяма част от възнагражденията с резултатите и приноса за развитието на висшето училище.
Тази година МОН ще представи и първите национални програми във висшето образование. Обмислят се и политики за подготовка на преподаватели в системата на училищното образование. Те трябва да бъдат въоръжени с повече интегрални знания и умения. Тракийският университет с професионалните направления „Педагогика“ и „Педагогика на обучението“ следва да участва в тези програми. Както и в подготовка на преподаватели в областта на информационните технологии.
Министър Вълчев припомни и последните промени в Закона за висшето образование и разработването на Националната карта на висшето образование. Целта Ӝ е да се намери баланс между националното и регионалното значение на всяко висше училище. Продължава и политиката на преструктуриране на приема. Така например приетите студенти за учебната 2020/2021 г. в осем професионални направления ще се обучават напълно безплатно, защото икономиката изпитва глад за такива кадри.