Новият фосилен род показва още веднъж важната роля на Европа в еволюцията на човекоподобните маймуни и човека
Неотдавна списание „Нейчър“ публикува информация от Германия за откриването на скелетни останки от човекоподобна маймуна на 11,62 млн. години. Това коренно променя представите ни за ранната еволюция на човешкото семейство. Откритието на неизвестния досега примат, движещ се на два крака, милиони години по-рано, отколкото се смяташе, променя научните представи, че цялата човешка история и предистория са свързани само с Африканския континент.
Впечатляващото откритие е на международен екип от учени от Германия, Канада, България и Съединените щати. Фосилните останки на новия за науката род и вид Danuvius guggenmosi са намерени от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, в глинестите отложения до Хамершмиде (района на Алгау) в Бавария. Водещите автори на статията проф. Мадлен Бьоме, проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и проф. Николай Спасов – директор на Националния природонаучен музей при БАН, наричат рода „Данувиус“ – на името на келтско-римския бог на река Дунав, поради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на европейската река. Откритието на изследователите е свързано с начина на придвижване на Данувиус. Според тях човешкият вървеж на два крака вероятно се е появил, макар и за придвижване по дърветата, преди повече от 12 млн. години. „Можем да кажем, че той е тази изходна форма, от която по-нататък започва, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят днес, а от друга страна – еволюцията на линията, водеща до съвременния човек“, коментира проф. д-р Николай Спасов.
При разкопките в Хамершмиде екипът на проф. Бьоме попада на уникална находка от почти 40 кости, принадлежали на четири индивида – един мъжки, два женски и едно младо същество.
Най-пълен е скелетът на мъжкия индивид.
Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на запазени кости от крайниците, от пръстите и прешлените изследователите успяват да възстановят начина, по който Данувиус се е придвижвал. „За нас беше учудващо да установим колко по-близки са някои от костите до човешките в сравнение с тези на днешните човекопокобни маймуни“, отбелязва проф. Мадлен Бьоме.
В сравнение с днешния човек Данувиус е бил доста по-дребен, достигал е на височина около 1 м. Изчисленията, направени по данни от бедрени кости, сочат, че женският индивид е бил около 18 килограма, а мъжкият – около 31 килограма. Имал е плосък и широк гръден кош и удължени поясни прешлени, по-скоро като при човека, което допринася за поставяне на центъра на тежестта над изправените бедра при придвижване на два крака.
Според учените откритието е свързано с начина на придвижване на Данувиус. Изводът на изследователите е, че човешкият вървеж на два крака вероятно се е появил, макар и за придвижване по дърветата, преди повече от 12 млн. години.
Още от времето на Дарвин човешката еволюция и тази на нашите роднини – съвременните големи човекоподобни маймуни (орангутана, горилата и шимпанзето), биват активно дискутирани. Един от основните спорни въпроси е за произхода на изправената походка на човека: дали произлиза от четирикраки дървесни предци, сходни по придвижване на маймуните, които стъпват на дланта си, или от предшественици, придвижващи се по дърветата като орангутана, предимно с помощта на предните крайници, или от такива, които по земята се придвижват подобно на шимпанзето, опирайки се на подвитите си пръсти на ръцете. През последните 150 години редица хипотези са предлагани в това отношение, но до момента палеонтологически доказателства практически липсват. Множеството фосилни останки от новоописаната човекоподобна маймуна от Германия променят тази ситуация и дават нови данни за произхода на двуногия вървеж.
За първи път авторите имат възможност да анализират почти изцяло запазени дълги кости на скелета от човекоподобни маймуни с такава възраст. Анализите на четирите скелета показват уникално съчетание на елементи, даващи възможност за придвижване по дърветата, във висящо положение с предните крайници, подобно на днешните човекоподобни маймуни, с такива, които показват възможност за изправено придвижване на изпънатите задни крайници, както го правим ние.
Тези двигателни умения са толкова уникални, че изследователите създават за тях нов термин
– катерене с изпънати крайници. Дейвид Бигън от Университета в Торонто прави извода, че този вид локомоция би трябвало да представлява начинът на придвижване на нашите най-късни общи предци с големите човекоподобни маймуни, защото „комбинира човешкия начин на ходене на два крака с този на днешните човекоподобни, които използват основно предните си крайници при придвижване по дърветата“.
Резултатите от изследванията на големия пищял и ставните му повърхности – долната, наречена дистална, и горната – проксимална, показват, че той наистина е можел да ходи с изпънати задни крайници, така както се придвижват хората. Като първи такива опити и предвид начина му на живот предимно по дървета, най-вероятно Данувиус се е придвижвал изправен на двата си задни крака по почти хоризонталните клони на гигантските дъбове, които са растели тогава. „Същевременно Данувиус е притежавал по-силен палец на крака от този на по-късните хоминиди, с който е бил способен с лекота да се захваща не само за големи, но и за тънки клони“, пояснява проф. Спасов.
Според учените откритието e важно събитие в палеоантропологията, защото променя редица наши представи. Новият фосилен род Данувиус показва още веднъж важната роля на Европа в еволюцията на човекоподобните маймуни и човека. Находките и анализите разкриват скелетните белези и локомоцията, които са изходни за съвременните човекоподобни и човека: „Тези фосили показват, че европейските предшественици на африканските човекоподобни маймуни и човека се отличават от днешните горила и шимпанзе и ни позволяват да разберем от кой момент нататък започва дивергенцията на африканските човекоподобни маймуни и човека“, отбелязва Дейвид Бигън. Сега имаме сериозни основания да смятаме, че съвременните африкански човекоподобни маймуни имат вторична, допълнителна специализация към дървесен начин на живот.
„Дървесното двуного придвижване би трябвало да представлява за бъдещата еволюция един вид преадаптация при преминаването към наземна изправена походка в саванните условия. Известно е, че редица видове бозайници придобиват изправен стоеж в откритите пространства – отбелязва Николай Спасов. – Нови находки сочат, че изправеният стоеж на Данувиус е могъл впоследствие да прерасне в двунога походка в първичната савана на Балканите и Източното Средиземноморие, където първият (според нашите изследвания) потенциален предчовек – грекопитекът, е живял преди 7,2 млн. години – допълва още Спасов. – И още нещо е особено важно в това откритие. Съвсем доскоро се смяташе, че цялата човешка история и предистория са свързани само с Африканския континент. Преди две години наш екип публикува две статии, които показаха, че грекопитекът, който е живял на Балканите, описан с две известни находки – едната от Гърция, другата от България, би трябвало да бъде първият хоминин (според научната зоологична класификация), тоест първият предчовек. Това означава, че не Екваториална Африка, а Източното Средиземноморие би трябвало да е свързано с произхода на първите предшественици, които водят към човека. Находката от Германия потвърждава тезата, че Европа е била изключително важна за първите стъпки, водещи към човека“, добавя директорът на Националния природонаучен музей.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg