Възрастните са най-големият резерв на пазара на труда

Снимка hm.ee — Обучението на възрастни изисква специфичен подход

Антоанета НАЙДЕНОВА

България е в топ 5 по застаряване на нацията и пред нас са само Япония, Швеция, Германия и Дания. Статистическите данни за средната възраст на населението у нас звучат катастрофално. Но икономическото състояние на държавите, които са преди нас, показва, че застаряването не е пречка пред развитието на страната. Това е част от глобалната картина, която очерта директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.

Пример в тази посока е фактът, че през 2018 г. в класните стаи влязоха около 63 000 първокласници, а от пазара на труда излязоха 78 000 души. И горе-долу това е съотношението между входа и изхода от последните 10 години – първолаците са между 60 и 70 хил. средногодишно, а броят на пенсиониращите се – между 80 и 100 хил. души. „Данните на статистиката показват, че ако това положение се запази, около 2050 г. делът на българското население на възраст 60+ ще нарасне двойно, тоест това е най-бързо растящата група от нашата нация“, обясни Иван Нейков.

В същото време през последните 2 – 3 години пазарът на труда изпадна в ситуация, в която никога не e бил – на тотален дефицит на работна сила. Всеки втори работодател заявява, че не може да намери работници. И докато преди 2 – 3 години бизнесът се оплакваше от липсата на квалифицирани работници, то сега няма никакви.

Всичко това прави въпроса с намирането на резерви на работна сила задача №1. И когато започнат да се търсят такива резерви, на първо място излизат възрастните хора. Данните сочат, че голяма част от хората над 60 – 65 години имат абсолютно съхранен капацитет и възможности на около 45-годишни, не всички, разбира се. Но тези, които са във форма, могат да бъдат част от пазара на труда, и икономиката губи много от тяхното оттегляне. Другият голям резерв са хората с увреждания, като и в двете групи има от порядъка на по 300 хил. души. И при едните, и при другите на преден план излиза въпросът как да бъде поддържан капацитетът на този резерв, как да бъдат направени конкурентоспособни хората и как да отговорят на изискванията на работодателите. „Такава е ситуацията в Българи. Така че, ако някой има колебания и се чуди дали си струва да се обучават възрастни хора – много повече си струва, отколкото да се обучават невъзрастни“, заяви Иван Нейков. Според него това е голяма ниша в образователния сектор на страната. Затова ще бъде много полезно създаването на база данни с ресурси и с информация за всичко, свързано с капацитета да се обучават възрастни хора.

В момента се проучват всички университети, академични институции, образователни заведения, центрове за професионално обучение, държавни институции, програми като „Еразъм+“ – звеното за управление на човешки ресурси, занаятчийски камари – всички онези институции, които имат отношение към обучаването на възрастни. „Идеята е този информационен ресурс да може да се използва от всеки, който има нужда от него“, добави Нейков.

Информационното общество, в което живеем, променя целевата група – днешните възрастни и тези, които скоро ще станат такива, са много по-различни от тези, които ще остареят след 20 – 30 години. Преди няколко години изследвания на Световната здравна организация сочеха, че от гледна точка на разбиране и възприемане на информация по време на обучение, човешкото съзнание може да бъде концентрирано върху една тема между 18 и 20 минути. В началото на 2019 г. излезе ново изследване, което показва, че в резултат на новите технологии човешкото внимание вече може да бъде концентрирано върху една тема не повече от 8 до 10 минути. Това е времето, през което трябва да се сменя темата, за да не изтървеш вниманието на обучаемия, а освен това има и специфика в зависимост от това дали той е млад, или възрастен. Следователно има промяна в целевата група, в информацията, която трябва да бъде преподавана, и по отношение на хората, които ще се обучават и ще преподават.

„Затова една от практиките, която сега се среща често – до обяд да преподаваш в професионална гимназия или СУ, а след обяд – на възрастни хора, все повече се изчерпва като модел“, твърди Иван Нейков. Доказателство за това е, че не се получават едни и същи резултати на двете места при използването на еднакви методи и технологии. Затова един от изводите, които се налагат от събраната до момента информация, е, че има нужда от създаването на нова професия, която да влезе в единния класификатор, и тя е обучител на възрастни хора.

При обучението на възрастни много неща са от значение – като се започне от броя на хората в залата, мине се през методите, които да се използват, и се стигне до резултатите, които се очаква да бъдат постигнати, и как да бъдат измерени те. Още през 30-те години на миналия век американският философ Ханс Кристиан Линдеман обявява, че възрастните също трябва да се обучават, но практически – чрез правене и работа. Това е и основната разлика при обучението им – те имат потребността да знаят целта, да знаят защо учат и да практикуват. Възрастните подхождат към ученето като към решаването на проблем и искат да приложат наученото на практика. Искат предварително да знаят какво ще учат, колко време, кога и къде, как ще протича процесът, как ще завършва обучението – с тест, с изпит, с проект или по друг начин, материално обезпечаване, финансиране и оценяване на ефективността на обучението.

През последните 3 – 4 години все повече се засилва ролята на обучението на работното място. Работодателите категорично признават, че то е и най-ефикасното. „Възрастните имат огромен опит, през годините оптимизират работата си и когато си тръгнат, с тях си отива и една част от ноу-хауто. Затова е много важно преди да се пенсионират, да имат възможност да предадат знанията и уменията си на по-младите“, казва Иван Нейков. Но някои от тях не знаят как да предадат опита си, и затова трябва да бъдат научени как да обучават по-младите си колеги. В това отношение може да се ползва опитът на Швеция, която първа създаде т.нар. споделено работно място. То се състои в това, че в продължение на 4 часа работи предимно възрастният с помощта на по-младия си колега, а през останалите 4 часа работи младият под напътствията на възрастния и всички са доволни. В Словения пък много често предлагат обучения на работното място.

„Има опит и модели, които могат да се заимстват, за да не се губи опитът на пенсионерите“, твърди Иван Нейков. Според него обаче работодателите предпочитат да е разписано как точно да става предаването на знанията и уменията към по-младите, и в тази посока ще се наложат промени на трудовото ни законодателство.

Чуждият опит

Във Франция въвеждат официално университетско образование за възрастни за първи път през 1973 г., след като се констатират все по-голямо застаряване на нацията и нужда от квалификация и преквалификация на възрастните. Сега там има над 300 обучителни институции за възрастни, в които има лекции и занятия по всички теми, които могат да бъдат интересни на хората, като тренинг на мисленето, готварство, изкуство. Те не работят по традиционната система за обучението на младите студенти, а се опитват да дадат възможност на всеки от групата да прояви и покаже онова, което може и знае.

Един от използваните методи е този на обърнатата класна стая – при него обучаемият е не просто в центъра на обучението, а става водещ. За да влезе в тази роля, студентът от третата възраст се запознава предварително с материала, който се опитва да разбере, и като използва своите знания и умения, така да го адаптира, че да успее да предаде информацията и на останалите. Заплащането на обучението във Франция става чрез потребителски такси, учебни фондове и частно спонсорство.

Във Финландия има специален закон за образование на възрастните, според който всеки човек има право да се обучава по индивидуална програма. Обикновено става дума за професионално образование и обучаемият полага тест, след който му се изготвя индивидуална програма на обучение. Това означава, че обучителите се съобразяват с неговите възможности, интереси, способности, свободно време и т.н.