Да отгледаш нобелист

Постижения и перспективи – на това е посветена лекцията на проф. Жан-Пиер Бургиньон, президент на Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ – European Research Council), който гостува у нас по случай 150 години от основаването на БАН. В нея той представя накратко историята на Европейския съвет за научни изследвания – първата паневропейска агенция за финансиране на научни изследвания, създадена по Седма рамкова програма. Целите й са няколко – да се финансират високо рискови, но потенциално доходни европейски научни изследвания в новите научни области; да се обвърже науката с технологичните иновации; да се подпомагат талантите.

Независимият научен съвет е от 22 души, а научното качество е единственият критерий, по който се класират кандидатите. Подкрепят се индивидуални участници, както и изследвания във всички области на природните науки и хуманитаристиката. Всеки проект подлежи на оценка от международен екип от експерти.

Две трети от отпусканите грантове от ЕСНИ са предназначени за млади учени. Съветът предлага независимост, признание и видимост. При спечелен проект учените могат да работят по изследователска тема по свой избор, с екип също по свой избор. Осигурява им се и истинска финансова автономия за 5 години. Институциите, в които се изпълняват проектите, получават част от финансирането. Но ако те не осигуряват добри условия за работа, екипът от учени може да се премести на всяко място в Европа.

За 12-те години от своето основаване ЕСНИ може да се похвали с много постижения. Финансиране са получили близо 10 000 водещи изследователи, около 60 000 души са били ангажирани в екипите, а публикациите в престижни научни издания са над 150 000. Повече от 780 са научните организации, в които са работили учени, спечелили проекти в ЕСНИ. Изследователите, спечелилите субсидии, са от 82 националности. Измежду тях има и няколко нобелисти, включително и Нобеловият лауреат за медицина за 2019 г. Питър Дж. Ратклиф.

Българското участие в проекти на ЕСНИ не е голямо, заяви проф. Бургиньон и подчерта, че една от целите на неговата визита е да мотивира и насърчи повече български учени да кандидатстват за финансиране на свои проекти. До момента наши изследователи имат участие в 4 проекта. Последният е проектът „Европейският Левиатан“, в който участва доц. д-р Анелия Касабова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките.

„Може би повечето хора в България очакват в тези класации да доминират големите държави – каза президентът на Европейския съвет за научни изследвания. – Но това не е точно така. Ако се погледне съотношението между броя на населението и успешните проекти, ще се види, че на първо и второ място в Европа са страни като Нидерландия и Дания, докато Франция и Германия са някъде около 16 място.“

Друг показател е какъв процент от дадена националност работят в своята държава или в чужбина. В това отношение Германия е на първо място по износ на учени – най-голям брой германци работят в чужбина. Следват ги италианците. Докато във Великобритания близо половината от учените по проекти на ЕСНИ са чужденци. Българските учени, които участват в проекти на Съвета, са 18, но те не са в България.

„Италия има успешна програма за връщане на своите учени – подчерта проф. Бургиньон. – При дискусии с техни министри съм бил обвиняван, че им крада учените. Но това не е вярно, тъй като италианските учени печелят тези проекти, когато вече са били в чужбина.“

Очертавайки перспективите пред Европейския съвет за научни изследвания и програмата „Хоризонт Европа“, проф. Бургиньон подчерта, че водещо послание е „Еволюция, а не революция“. Една от основните дейности ще продължава да бъде насочена към създаването и разпространението на качествени знания. Вторият стълб е за глобалните предизвикателства и индустриалната конкурентоспособност, а третият е свързан с всички форми на иновации и развитие на пазара.

На въпроса кои са най-големите предизвикателства пред Европейския съвет за научни изследвания проф. Бургиньон отговори, че те са основно две.

„Първото е, че ЕСНИ има голям международен успех, който постигна само за 12 години от своето основаване. Но проблемът, когато си много добър, е и как да останеш много добър. Пред нас стои въпросът как да поддържаме високото ниво на оценяване на проектите и да привличаме учените да споделят най-добрите си идеи с нас. Второто предизвикателство е, че със съзряването хората натрупват рутина. Затова е много важно да продължаваме да бъдем отворени за нови, амбициозни идеи. Светът се променя, науката се променя и ЕСНИ също трябва постоянно да се адаптира. Радвам се, че поддържаме и синергични проекти, които са интердисциплинарни, а тези изследвания са от решаващо значение за бъдещото развитие на науката.“