Преброимо ли е числото?

Отговорът се крие във владеенето на езиковите правила. Чрез тях подсъзнателно групираме думите според общи принципи на формообразуване или на близост в значенията. Тези принципи прилагаме по аналогия върху всяка нова за нас дума.

На какво тогава се дължат грешните форми за число като: В панаирните студиота (вм. студия) броколът (вм. броколите) струва 5 лв., а картофът (вм. картофите) е 2 лв. килограма. Отговорът e в нашите представи, според които решаваме кои правила за формообразуване да приложим.

От една страна, използването на множествено число в езика е свързано с групиране на думи с еднакъв завършек (ведро, студио), което определя избора на окончание (-а, -ата). От друга страна, употребата на число показва дали възприемаме назованите от нас неща като единици, единства или множества.

Някои съществителни означават множество, неделимо в представите ни на единици (хора, очила), и затова нямат форми за единствено число. Такова съществително е броколи, което е с италиански произход и означава множество цъфтящи върхове на зелето. Други съществителни означават единства – вещества, продукти или абстрактни същности (ориз, чесън, въздух, бъдеще), които според съзнанието ни не се делят и нямат форми за множествено число.

Приписването на дадена дума в една или в друга група се корени в начина, по който мислим за нещата, според ситуациите, в които ги прилагаме. Така по време на пазаруване може да чуете: Картофът е само 4 лв. килограма, но в текст от областта на кулинарията няма да срещнете: В гозбата има картоф с месо.

Метаморфозите на формите в речта ни са огледало на нашите знания и представи. Съчетанието на езиковата интуиция с надеждна справка е ключ към правилния изказ.

Д-р Мария Тодорова
е главен асистент в Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 41, 10 – 16 октомври 2019 г.

Свързани статии:

Защо Левски, а не Лъвски Кой е бил искрен според древните българи Везни в равновесие Съгласувайте правилно!