Основната причина за това е широката диалектна основа на разглежданото лингвистично явление. То е характерно за всички северозападни, мизийски и странджански говори, за повечето балкански, тракийски и същински югозападни диалекти, както и за някои единични родопски, западнорупски и крайни югозападни български говори. Към тази внушителна територия се прибавят и обширните вариантни зони, в които правилната употреба на винителната или дателната местоименна форма се среща успоредно с използването на именителната. Големият ареал на разпространение на анализираното граматично явление, както и широкото навлизане (въпреки нормативните ограничения) на този тип местоименни конструкции в книжовния език, е категорично доказателство за жизнеността и функционалността им. Това по недвусмислен начин показва наличието на сериозно системно основание на граматично равнище за тяхната устойчивост – тенденцията за развой към аналитизъм, основна развойна тенденция за българския език, едно от проявленията на която при имената е разпадането на падежната система. Именно това, че съответства на посоката на развоя на българския език, и съществуващата у говорещия сигурност, че грешка в разбирането няма да има, защото краткото местоимение ме/ми носи всички за осмисляне на израза граматични характеристики, прави този тип грешки много трудни за отстраняване. Ето защо още при уроците за усвояване на знания за личните местоимения този проблем трябва задължително да присъства и по него да се работи продължително и систематично.
Д-р Илияна Гаравалова
е доцент в Секцията за българска диалектология и лингвистична география на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.
Четете повече в бр. 39, 26 септември – 2 октомври 2019 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
