Има си хас да не знаеш!

Вече многократно при разговор или в интернет форумите се среща неточното Имах си аз! вместо правилното Има си хас!. Така познатото ни лично местоимение аз некоректно подменя думата от чужд произход хас, а звукът х остава в границите на израза, но се прикачва като окончание за минало време на глагола имам.

Според академичния Речник на българския език, публикуван онлайн от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, хас е дума от арабски произход и означава ‘чист, доброкачествен, истински’. Но докато в книжовния език не се употребява самостоятелно, а само като част от фразеологизъм, в българските диалекти хас се среща като прилагателно със значение ‘истински’ (– Хас майка му (Смолянско), Туй кучи й хас копой (Горнооряховско), като съществително име със значение ‘истина’ (– Хас ти казвам! (Смолянско, Асеновградско) и като наречие – ‘наистина’ (– Хас ми требуваш. (Златоградско).

Характерна черта на фразеологичното словосъчетание е, че неговото значение не е сбор от значенията на изграждащите го думи, а ново, различно. Така и смисълът на фразеологизма Има си хас! не се извежда от значението на отделните думи, които го съставят, а е резултат от преосмисляне – определя се като ‘хубава работа, виж ти, възможно ли е’ (http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg).

Има си хас! се употребява за изразяване на учудване, възмущение от изказано предположение или на несъгласие с възможността това предположение да стане реалност, напр.: Има си хас да закъснееш за първия си работен ден; Има си хас и това да не знаеш.

Д-р Йоанна Кирилова
е главен асистент в Секцията за етнолингвистика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 37, 12 –18 септември 2019 г.