Камъни и дървье

„Копията от Шьонинген“ са най-древните заострени колци на 300 000 години. Шумерският гръмовержец, неистовият Ишкур, мята с прашка от небето „големи и малки камъни“.

В езика думите дървета и камъни участват в устойчиви словосъчетания като далечен отглас на древните оръжия. За закрепването на фразеологичните изрази заслуга имат прецедентните текстове. В английски има една детска рима: Sticks and stones may break my bones, but words will never break me – Тояги и камъни могат да ми строшат костите, но думите никога не ще ме сломят. Sticks and stones (тояги и камъни) се употребява и метафорично, като съпротива срещу по-силен противник.

Българският прецедентен текст е одата „Опълченците на Шипка“, където е употребена старинната събирателна форма дървье. Днес тя се среща само в съчетанието камъни и дървье, което означава опълчване срещу по-могъщ противник: Диктатори се свалят с камъни и дървье. Препратката към прецедентния текст понякога се подчертава чрез употребата на кавички: Гърците посрещнаха Меркел с „камъни и дървье“.

Дървото и камъкът като древни оръжия са закрепени фразеологично в много езици. В долината Хунза, между планинските вериги Хиндукуш, Каракорум и Хималаите, се говори изолираният бурушаски език. В него фразата с тояги и с камъни (hundók – bundók) се употребява в закърнелия инструментален падеж, което говори за дълбоката x древност.

В български думата тояга е донесена от прабългарите. С нея не се означава бойно оръжие, а средство за телесно наказание: Сто тояги на голо; На чужд гръб и сто тояги са малко. Това донякъде се дължи на употребата на тоягите от репресивния държавен апарат. Същият тюркски корен по-късно е зает от езика на османлиите като даяк, в значение ‘бой, побой’.

Доц. д-р Палмира Легурска
работи в Секцията за етнолингвистика към Института за български език при БАН.
Автор на „Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка“ (2011),
„Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката“ (2015) и др.

Четете повече в бр. 27, 4 – 10 юли 2019 г.