В него се съхраняват почти милион и половина музейни експоната – образци от световното природно наследство. Това заяви по време на тържественото отбелязване на годишнината неговият директор проф. Николай Спасов.
Началото е поставено от княз Фердинанд, който имал интереси в областта на орнитологията, лепидоптерологията и ботаниката, както и собствени колекции от препарирани птици, бозайници и пеперуди. Първите сбирки са подредени в зали на Двореца, а по-късно са преместени в стара сграда на мястото на днешния музей. През 30-те години на миналия век е построена сегашната сграда от цар Борис III. Още през 1898 г. в Музея се открива първата дермопластична лаборатория у нас. А от далечната 1928 г. започва да се издава и първото научно списание, разпространявано в 288 институции от 33 страни.
При реорганизацията на БАН през 1947 г. Природонаучният музей се превръща от общност на учени в център за научни изследвания. От него по-късно се създават институтите по зоология, ботаника и геология. За известно време Музеят става звено на Института по зоология. Но през 1974 г. с постановление на Министерския съвет той добива национален статут и отново става самостоятелна научна институция.
Четете повече в бр. 15, 11 – 17 април 2019 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
