Делото на Светите братя променя коренно европейската писмена култура

Тя е автор на един от четирите прочетени пленарни доклада на Международния конгрес по славистика в Белград.
„Кирило-Методиевото дело е променило коренно конфигурацията на европейската писмена култура с появата си в средата на IX век. Чрез него са направени първите крачки да се въведе като официална писменост за църквата и държавата нова азбука – славянската. Неоспорван факт е и доразвиването на това дело след Кирил и Методий от техните ученици в българската държава и неразривната му връзка с оформянето на националната идентичност на българите. Ето защо и посветените на тази проблематика научни изследвания върху тяхното дело от самото начало на институционалното развитие на българската хуманитаристика след Освобождението през 1878 г. и до момента се развиват много и имат значими постижения, признати от специалистите не само в България, но и от всички европейски страни, в които се провеждат подобни проучвания“, коментира тя.
Проф. Николова разказва и за откритата българска катена към Псалтира в български ръкопис от XIV век, който се съхранява в Руската държавна библиотека в Москва. По думите й този кодекс е бил в руските земи още през XVI век. „Самият факт на нейното съществуване ясно показва големия интерес на българските средновековни книжовници към тълкуването на текста на Псалтира. В него е поместен Кирило-Методиевият превод на Псалтира, а не някоя от по-късните му редакции. Моите търсения показаха, че тя е била разпространена и в Русия през XV век. В един руски ръкопис от това време се намира неин препис, почти буквално повтарящ българския текст. Това е ново доказателство за възприемането на българската писмена традиция в руските скриптории от тази епоха“, добавя ученият.

Четете повече в бр. 46, 15 – 21 ноември 2018 г.

Свързани статии:

Мая Стойчева-Николова – началник на Регионалното управление на образованието в Кюстендил: Кризата повиши доверието в българския учител Акад. Константин Хаджииванов, заместник-министър на образованието и науката: Хората са основният двигател на наукатаНеобходима е култура в партньорството научни изследвания – бизнес. Голя ма част от учените са узрели за това Георги Илиев – кмет на столичния район „Слатина“, пред в. „Аз-буки“: Правилата се нарушават, когато няма контрол Проф. д-р Георги Вълчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“: Битката на XXI век ще бъде за качествен човешки потенциал