Шерпи

Шерпа е наименованието на етническа група, населяваща планинските райони на Непал – Хималаите, както и области в Китай, Индия и Бутан. Известни са с алпинистките си умения и доброто познаване на планината, затова са търсени като водачи и помощници при изкачването на хималайските върхове. Шерпа се превръща и в нарицателно име за опитен водач в планински експедиции. Много от хората от тази народност не боравят с фамилни имена и затова приемат за фамилия племенното име Шерпа – Апа Шерпа (човекът с рекордните 21 изкачвания на Еверест), Мингма Шерпа (първият човек, покорил всички 14 осемхилядника от първи опит), Лхакпа Шерпа (жената с най-много изкачвания на Еверест).

Защо в българския език има колебание за формата на съществителното за единствено число? От една страна имаме оригиналната форма шерпа, произлизаща от племенното име, която макар и да не е с типично звучене за мъжки род (тъй като завършва на -а), има подобия в българския език: баща, колега, роднина. От друга страна се образува по-приемливата форма за мъжки род шерп. От оживеното обсъждане в публичното пространство стана ясно, че има колебание за формата: среща се един шерпа и един шерп, но опитен шерпа не се използва, а винаги е опитен шерп. Няма регистрирани примери за употреба на думата за женски род – в този случай се използва жена шерпа или жена шерп.

„Официалният правописен речник“ (2012) посочва само думата шерп, съществително от мъжки род. Не трябва да се забравя и това, че тъй като се използва за лица, съществителното няма бройна форма: двама шерпи, няколко шерпи.

Д-р Ивелина Стоянова
е сътрудник на Секцията по компютърна лингвистика в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН.

Четете повече в бр. 36, 5 – 12 септември 2018 г.