Той е извършено през последните три години от екип от учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
„Мнозина направиха житейски избор през последните десетилетия – да живеят извън България. Това изискваше не само да бъдем наблюдатели на явлението, но и да се опитаме да влезем в процеса, да фиксираме неговите параметри.“ Така представи основната причина за проучването ръководителят на проекта доц. д-р Владимир Пенчев. Идеята на учените е да се разкрият онези механизми, чрез които българските общности в чужбина успяват не само да съхранят българското културно наследство, но и да го развият съобразно условията, в които са избрали да живеят, учат, работят. Целта е да се предизвика диалог в обществото и държавните институции – Президентството, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), синдикати, формалните и неформалните институции на българите в чужбина, да бъдат разработени и приложени обществено полезни механизми на постоянен контакт и съхраняване на родовата връзка и памет.
Четете повече в бр. 49, 7 – 13 декември 2017 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
