101 желания

А откривате ли нещо общо в двете заглавия? Сходствата са две: и двете заглавия съдържат числително – бройно и завършващо на едно, и в двете заглавия има граматична грешка.
Първото заглавие сте срещали и като „Приказки от 1001 нощи“ – с правилната форма на съществителното нощ в разглежданото словосъчетание, а именно формата за множествено (а не за единствено) число, тъй като не става дума за една нощ, а за много (1001) нощи. Причината за грешки като посочената е, че формата на съществителното е „съгласувана“ не с цялото числително, а само с последната негова цифра. Затова правилни са само напр. съчетанията 101 желания, 1001 рецепти, 31 списания, 41 стоки, 51 години, 61 деца (а не 101 желание, 1001 рецепта, 31 списание, 41 стока, 51 година, 61 дете).
Ако второто заглавие се отнасяше за лица (от Далмация), в него нямаше да има грешка, но понеже в историята се разказва за кучета (порода далматинец), т.е. за нелица, формата на съществителното от мъжки род, завършващо на съгласна, трябва да бъде бройна: 101 далматинеца (така както е напр. при 3 пудела, 5 лабрадора и т.н.). Както и първото, така и второто заглавие обаче са се наложили в езиковата практика, поради което употребата им ще продължава.
Често възникват грешки и при словосъчетания с числителни имена, назоваващи температура. Кое е правилно: 21 градус, 21 градуса или 21 градуси? Само второто словосъчетание, понеже съдържа бройна форма, докато използването на единствено число или на „обикновеното“ множествено число е погрешно. Правилото важи и за числото нула: нула градуса, а не нула градус или нула градуси. След числителното един обаче се употребява формата за единствено число: 1 градус, – 1 градус, а не бройната форма, затова не казвайте Навън е 1 (или – 1) градуса.

Гл. ас. д-р Ванина Сумрова,
Секция за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН

Четете повече в бр. 40, 5-11 октомври 2017 г.

Свързани статии:

За първия и петия Гражданство – България/BGR, българин или българско? За индийците и индианците (II част) Нова ли е думата новизъм?