Как речникът стана думотълкувач, или за словотворчеството през Възраждането

Принос в книжовноезиковите процеси имат редица възрожденски дейци – писатели, автори на граматики, речници и учебници, издатели на вестници и пр. Много от тях активно употребяват в изданията си създадени от самите тях думи, като се стремят да намерят най-подходящото градиво за все още недостатъчно богатия български словен фонд.
Първоначално опора за словотворчеството на възрожденските дейци са книжовната традиция и черковнославянският език, впоследствие източник за това стават образци от народните говори или от други славянски езици. Като пример може да посочим сътворените от Неофит Рилски думи домоздател, язвоцелител, употребяваните от Неофит Бозвели образувания грижители, свободство, измислените от Г. С. Раковски съществителни пушкомет ‘изстрел’, зренник ‘хоризонт’, множеството Богорови неологизми като думотълковач ‘речник’, запрянник ‘затворник’, зачуковач, измамач, непийлив.
Повечето от създадените от възрожденските книжовници думи и термини не успяват да се наложат. Така например предложените от Богоров думи основач и основник отстъпват пред основател; красилник (от Неофит Рилски) и цветилник (от Богоров) – пред бояджия, а пенязоизменител (от Неофит Рилски), менилник и разбивач (от Богоров) – пред сарафин.

Проф. д-р Диана Благоева
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език.
Съавтор е в многотомния академичен „Речник на българския език“, в неологични, двуезични и други речници.

Четете повече в бр. 50, 15 – 21 декември 2016 г.

Свързани статии:

За употребата на прилагателните ерозионен, ерозивен и ерозиен За синонимията на думите безопасност и сигурност Хайде да ядем деца! Детенце се лигави