Възрожденски дух в Лайден

„Училището съществува благодарение на труда на много родители и учители“, казва Ариета Семерджиева – директор на неделното школо, първото на територията на Холандия. Започва по инициатива на няколко родители, като занятията се провеждат в офиса на един от тях, а децата са около 15.
След това училището се мести в квартален културен център, където наема помещения. Заради увеличаването на броя на децата и желанието те да учат в по-добра среда, вече занятията се провеждат в местно основно училище, където има чудесни условия. Броят на децата в училището вече е над 80 – от детска градина и подготвителна група до X клас. Занятията се провеждат всяка събота.
„Специфично за училищата зад граница е, че има движение на хора. Съдбата на всяко семейство е различна. Има деца, които са при нас за по-кратко време, има и такива, започнали да посещават още подготвителната група и вече са VI клас. Важното е, че остава идеята да има българско училище, то да се развива и да отговаря на потребностите на децата. Основателите го създават с възрожденски дух, който пазим и до днес“, казва директорът.
Специфично за училището е, че само 30 на сто от децата живеят в Лайден. Останалите пътуват всяка седмица от близки градове – Хага, Ротердам, Амстердам, Зандам, Утрехт. По-голямата част от учителите също пътуват. „Лайден се намира вблизост до по-големи градове и е лесно достъпен. Има родители, които изминават над 50 километра, за да доведат децата си при нас. Това усилие е ясно доказателство за тяхното родолюбие и за желанието да се запази връзката с България. А не бива да забравяме, че децата по цяла седмица посещават холандски училища и при нас учат допълнително“, подчертава Семерджиева.
„Св. св. Кирил и Методий“ работи по одобрените планове и програми на Министерството на образованието и науката и получава финансова подкрепа по ПМС 344 за българските неделни училища в чужбина. В края на годината учениците получават удостоверение и ако се върнат да учат в България, могат да продължат образованието си без приравнителни изпити. „Сред учениците имаме деца, които са учили в България и скоро са се преместили в Холандия. Има и такива от смесени бракове, които не говорят на български вкъщи. Това поставя учителите пред трудна задача – обикновено в един клас знанията по български език са на много различно ниво“, казва Семерджиева, която е и преподавател по български език и литература. Според нея е задължително при такава разлика между началните познания учителите да бъдат максимално креативни и комбинативни и да използват индивидуален подход.

Четете повече в бр. 46, 17 – 23 ноември 2016 г.