Университетът не е супермаркет

Вече десетилетия отговорните фактори не дават признак, че са разбрали смисъла на висшето образование, подчертава той. А това не им дава възможност да предприемат нужните мерки за оздравяване и стабилизиране на системата в България. В специализираната литература отдавна е установено и описано, че от висшето образование се очаква реализиране на три основни цели. Единство на преподаване и научни изследвания – това е смисълът на университетската идея. Основна цел на институциите на висшето образование е провеждането на научни изследвания, които водят до нови научни резултати, с които се обогатява световната наука. Втората съпътстваща цел е подготовката на специалисти с най-висока квалификация в технологичната сфера, стопанството и обществения сектор. Третата генерална цел на висшето образование е формирането на националната интелигенция, която има ясна представа за мястото си в обществото и осъзнава дълбоко своята функция да дава новите идеи за развитието на обществото и да бъде коректив на управлението на държавата. Нито един от тези белези на висшето образование няма своето пълно покритие в България. И това е главният проблем, от който произтича всичко останало. Рейтинговата система на висшите училища показа по категоричен начин, че голяма част от българските висши училища не могат да докажат по общоприетите световни правила разпознаваема научна дейност. Те имат институционална акредитация от Националната агенция по оценяване и акредитация, имат и програмни акредитации, но без доказана научна дейност не биха могли да бъдат част от системата на висшето образование у нас. Допускането те да се титуловат „университети“ или „висши училища“, означава, че държавата не е взела нужните мерки да защити обществения интерес.

Четете повече в бр. 32, 11 – 17 август 2016 г.