Български учени правят пробив в изясняването на произхода на живота на Земята

Те са наблюдавали за първи път и са изяснили нов механизъм за възникване на сложни структури и форми в сравнително прости по химичен състав системи. Ръководители на екипа са проф. д.х.н. Николай Денков и проф. д.х.н. Славка Чолакова от Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите отзиви в световната наука за българското откритие са, че става дума за механизъм за възникване на клетки на жив организъм от нежива материя. В интерпретацията на резултатите участва и екип от Университета в Кеймбридж, Великобритания, начело с д-р Стоян Смуков. Шоуто на замръзващите маслени капчици нарича открития механизъм Филип Бол в „Кемистри уърлд“ (Chemistry world). Каква е формата на капчиците? Под въздействието на повърхностното напрежение капките приемат обикновено сферична форма. Но д-р Стоян Смуков от Университета в Кеймбридж, Англия, и негови колеги откриват, че отговорът на въпроса невинаги е толкова прост. Те показват, че течни капки от въглеводороди (напр. хексадекан), покрити с повърхностноактивни вещества и плаващи във вода, могат да приемат геометрични форми, подобни на кристалите – с шестостенни, ромбовидни и триъгълни профили, от чиито ъгли могат да стърчат дълги „пипала“. Странните форми са напълно неочаквани. „Колегите ми забелязаха няколко странни форми, докато капчиците замръзваха, и решихме да ги изследваме“, казва д-р Смуков. „Простотата на тази система за образуване на форми ни кара да смятаме, че наблюдаваният механизъм може да съществува и в природата“, добавя проф. Славка Чолакова от Софийския университет.

Четете повече в бр. 3, 21 – 27 януари 2016 г.

Свързани статии:

Представяме научни проекти в Амстердам Програмиране без клавиатура Български екип разработва електронен четец за незрящи ФНИ разпредели над 30 млн. лв. за наука през 2019 г.