Съвременната мултикултурна действителност отвори възможности за общуване между хората и културите, но същевременно направи този процес по-повърхностен и незадълбочен. Днес все по-малко хора се стремят да разпознаят спецификите на една чужда култура, все по-малко хора изпитват необходимост да се вдълбочават, да се вдъхновяват от нея. Въпреки че се признава наличието на огромни различия между културите, смята се, че можем да живеем заедно, ако просто игнорираме тези различия и намерим среден модус на съжителство, един малък набор от споделени възгледи и поведенчески модели. Разбира се, за да можем да общуваме, се нуждаем от потискане на различията, от открояване на споделени културни нагласи и вярвания, но това не означава, че е възможно лековато да пренебрегваме всичко останало. В опит да се преодолеят дисхармониите и конфликтите между културите западните мултикултурни общества в редица случаи съзнателно си затварят очите и за техните позитивни специфики, които в крайна сметка трябва да подпомогнат общуването. Тъкмо в това е и най-голямата задача на преподавателите по българистика в работата им със студентите в чуждестранните университети. И това е и един от най-големите проблеми.
Четете повече в бр. 49, 3 – 9 декември 2015 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
