Sofia, Sofiya или Sofija – знаем ли правилата за транслитерация на българските имена?

Транслитерацията е система за предаване на графичното съответствие на българските собствени имена чрез средствата на чужда за нашия език азбука – латиницата. За това се използват букви от латинската азбука, отговарящи на българските: Весела Лозанова / Vesela Lozanova, Лом / Lom, ул. „Васил Левски“ / Vasil Levski. Това поражда няколко проблема, свързани с липсата на латински букви за няколко специфични български звука: ъ, ь, й, ч, дж, ж, ш и ц, както и за звукосъчетанията: щ, ю, я, йо, ьо. Според Закона за транслитерацията българският звук ъ се предава чрез a; й и ь – чрез y, напр. р. Скът > Skat, гр. Ивайловград > Ivaylovgrad. За останалите звуци и звукосъчетания, които нямат съответствие в латинската азбука, е възприето да се използват комбинации от по две или три букви, като тук се следват принципите, заети от английския език, т.е. ж > zh, ш > sh, ч > ch , дж > dzh, ц > ts/tz, щ > sht, ю > yu, я > ya. Ето как би трябвало да се изписват някои имена, съдържащи специфични звуци: Жеравна > Zheravna, Шипка > Shipka, Кочериново > Kocherinovo, Джулюница > Dzhulyunitsa/Dzhulyunitza, Копривщица > Koprivshtitsa/Koprivshtitza, Панагюрище > Panagyurishte, Кюстендил > Kyustendil, Яйлата > Yaylata.

Вариантите Sofia вм. Sofiya, Rousse вм. Ruse, Bulgaria вм. Balgariya са възприети, тъй като тяхната употребата се е наложила в практиката. 

Четете повече в бр. 45, 5 – 11 ноември 2015 г.

Свързани статии:

Въпросът e: нужно-ли-е-да-пишем-така За две изключения при бройната форма За окончанието за среден род на прилагателните бивш, нисш, овчи Трима великани и три вампира влезли в един бар…