Науката се управлява като бизнес

авършва физика в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това преподава в катедрата по физика на Русенския университет. Има докторска степен по физика на Университета в Темпъл, Филаделфия. Изобретенията му в областта на оптичната диагностика са патентовани в САЩ, ЕС, Япония и Китай. „В днешно време науката се управлява като бизнес. До голяма степен се изследва това, за което се плаща“. Така д-р Шишков коментира кога се мисли за пазара – преди или след като научното откритие стане факт. И добавя, че човешкият интелект не може да се ограничи в рамките на парите. Затова много учени „тайничко“ си правят открития с отпуснатите средства по други, печеливши теми. „Проблемът е, че не всичко може да стигне до пазара. А и дали трябва?“, добавя изследователят. Според него няма рецепта кога дадено откритие придобива стойност на изобретение. В процеса голяма роля играе и модата в научните изследвания. Учени изоставят „остарели“ теми и съсредоточават усилия в най-новите и модерни области с надеждата да спечелят „парче от баницата“. Затова стари области остават недоизследвани, а новите – пренаселени с мераклии. „Има и друг момент. Ако идеята е изпреварила много времето си, остава неразбрана от мнозинството, което все още работи в дадена област, и се налага след време да бъде преоткривана. За съжаление, оригиналният откривател или е забравен, или вече си е „отишъл“ и някой друг обира лаврите“, допълва д-р Шишков. Разказва още, че ако държавата не осигурява така необходимите за науката средства, то остава надеждата в бизнеса. „Доскоро в нашата болница поне патентоването беше за обща сметка. Напоследък обаче дори и за това изобретателят трябва сам да се грижи. Патентоват се само идеи, за които има купувач“, обяснява той. Затова и е наложително сътрудничеството с големите и платежоспособни компании. Ученият казва, че не знае кой и как преценява коя идея е добра и коя – не, за да се инвестира в нея. „Но в САЩ има много свободен капитал, съсредоточен в ръцете на малко хора, които не знаят точно какво да правят с него, но непрекъснато го инвестират. Търсят и намират добри идеи, въвеждат новостите в практиката“, споделя д-р Шишков. По думите му този инвестиционен процес е много рисков и едва една от 10 нови фирми успява да се задържи и пуска изделие в практиката. Останалите фалират. Но този бизнес е и един от най-печелившите. „И затова там се допускат предимно „свои“, казва още изследователят.

Четете повече в бр. бр. 27, 2 – 8 юли 2015 г.