В днешно време човек трябва да знае как да прави различни връзки и заключения върху написаното“, добавя тя. И посочва, че по последни изследвания 15% от населението на Европа не разполага с необходимите умения за четене и писане и не може да работи с различни типове текстове. България, за съжаление, не е изключение. Според проф. Коева не може да се разчита човек да получава грамотността си само в училище. Защото получаването на информация и моделите на поведение не се научават само в училище. В същото време информационният и технологичният прогрес са обърнати повече към материалния свят, отколкото към самия човек и неговото мислене. „Важно е да разберем процесите как човек възприема информацията, как учи езика и как го възпроизвежда. С други думи, да разберем естеството на връзките, които се създават, когато мислим“, казва тя. По думите й не е достатъчно образованието и равнището на грамотност да са в крак със съвременните технологии, а е необходимо да се предвижда развитието на технологиите. „И на базата на това предвиждане да се градят стратегиите, които прилагаме в образованието“, смята директорът на Института за български език при БАН.
Четете повече в бр. 20, 14 – 20 май 2015 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
