Изучаването на чужди езици през Възраждането

Мария Мицкова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Резюме. Настоящата статия представя една историческа гледна точка върху преподаването на чужди езици и навлизането на чуждоезиковото обучение в България през Възраждането. Анализира мненията и възгледите на български издатели, книжовници и учители по темата, публикувани в предговори на книги между 30-те и 70-те години на ХІХ в.
Въпросът за нуждата от изучаване на чужди езици през Възраждането е свързан не само с идеята за междукултурната комуникация в рамките на многоезичната Османска империя и в по-широкия европейски хоризонт, но и с развитието на българската филологическа мисъл. В този контекст, интелектуализацията и интернационализацията, като две от основните цели при изграждането на българския книжовен език, се осъзнават като важно условие в процеса на култивирането, стандартизацията и изграждането на високия престиж на книжовния език.
Ключови думи: чуждоезиково обучение; Българско възраждане; история на българските езиковедски изследвания; България през XIX век

Свързани статии:

Глаголните категории вид, време, наклонение и залог в учебниците на гръцката образователна система O песне на уроке русского языка Езикова теория и езикова реалност – категориите вид, време, наклонение и залог в учебните помагала по новогръцки на гръцкото средно образование По повод тазгодишното издание на „Међународни салон стрипа“ в Белград