Неманя Йованович
University of Belgrade
https : //doi.org/10.53656/bel2021-5-5.cases.fras
Abstract. В настоящата статия се прави анализ на падежните остатъци при българските фразеологизми. Като източник е използван Нов фразеологичен речник на българския език (1993) на Кети Анкова-Ничева. Там, където е възможно, е направена съпоставка с фразеологизми на руски, сръбски, старобългарски и църковнославянски език, извадени от фразеологични речници на съответните езици. Разгледан е произходът на някои падежни форми. Използвани са методите на дефиниционния, компонентния и сравнителния анализ със славянски синтетични езици. Анализът на материала показва, че под влиянието на църковнославянския език, повечето фразеологизми, запазили падежни форми, се отнасят към сферата на религията.
Keywords: фразеология; падежи; падежни остатъци; български език; руски език; сръбски език; старобългарски език; църковнославянски език
Log in to read the full text
