Гл. ас. д-р Мария Русева
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-3R
Abstract. Настоящата статия проследява присъствието на писателя Светослав Минков в учебните програми по литература преди и след 1989 г. до момента на отпадането му съобразно последната Наредба № 5 от 2015 г. за държавен образователен стандарт при изучаването на българска литература в училище. Ако в периода на социализма появата на Минков е спорадична и идеологически целесъобразна, то в годините след 1989 г. включването на автора с разкази от 30-те години отговаря на налагащата се отчетлива тенденция към универсализация на проблемите и съсредоточаване върху общочовешките ценности при интерпретацията на литературния материал. Защитава се тезата, че присъствието на Минков в учебните програми стъпва върху възможността за интелектуална провокация към мисленето и възприемането не само на художествения текст, но и на емпиричната реалност.
Keywords: българска литература, Светослав Минков, училищен канон, учебни програми, критическа рецепция
Свързани статии:
The Professorenroman – a New Phenomenon in Bulgarian Literature
Digital Competence and Science Education in Bulgarian Secondary School: Curriculum Analysis
Development of Digital Competencies in the Compulsory Education in Information Technology in Secondary School
The Scientific Literacy In Curricula Of The Subjects The Human And The Nature And Biology And Health Education
