Мария Калинова
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-2M
Absract. Статията е посветена на песимистичния обрат в прозата на Блага Димитрова, влизащ в конфликт с пропагандния утилитаризъм и утопичния телос на съвремието. Очертани са най-общите характеристики на „апокалиптичното писане“ на авторката като набор от прийоми, засрещащи политическото, етическото и естетическото. Фокусът пада върху еквивалентността между природа и техника, като извежда на преден план двойствеността на „техноприродата“, разгледана като „технология за края на света“ в антивоенните романи на писателката, но и в един хайдегериански смисъл като феномен на „разкриването“ на истината. Централно място в текста заема анализът на „Лавина“ (1971), подхождащ към романа поема в перспективата на безпрецедентната ситуация на новия век и невъзможността за разграничение на природните катастрофи от техните технологични, икономически и политически последици.
Keywords: тоталитаризъм; атомизиране; проза на инверсията; техноприрода; контраспектакъл; светотворчество
Log in to read the full text
