Анна Пранчева работи като химик в Института по полимери към Българската академия на науките в научно направление „Полимерни биоматериали“, лаборатория „Функционални и наноструктурирани полимери“. Тази година тя участва в юбилейната, 75-а среща на Нобелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия. В рамките на тази среща млади учени имат възможността да чуят лекции на някои от най-изтъкнатите носители на Нобелова награда.
През 2024 г. се дипломира като бакалавър в специалност „Химия“ към Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През юли завършва магистърската програма по „Биомедицинско инженерство“ в Химикотехнологичния и металургичен университет – София, Факултет по химично и системно инженерство. До момента е съавтор в пет научни публикации в престижни международни издания. Получила е награда за най-добър устен доклад от 16-ата научна сесия „Младите учени в света на полимерите“, 2025 г. През март тази година е отличена с наградата за изявен млад учен в областта на полимерите „Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България. В конкурса тя участва с една научна статия, публикувана през 2025 г. в престижното списание Journal of Polymer Science, фокусирана върху разработването на нови нанокомплекси, получени на основата на катионни полимерни мицели и протеолитичния ензим сератиопептидаза, покрити с хиалуронова киселина.
Анна Пранчева от много малка се интересува от наука. Чете детски енциклопедии, гледа научнофантастични филми, които разпалват въображението ѝ. За това допринася и цялото ѝ семейство , които са лекари и науката ги привлича. Имат и много други интереси.
Първоначалното ѝ желание е да кандидатства стоматология. Но, вероятно за щастие, не я приемат. Влиза химия и в университета още повече се запалва към тази научна област, а впоследствие – и към полимерите.
Химията я очарова със своята необятност
– тя е навсякъде около нас и не е концентрирана в едно нещо. Човек може да се занимава с органична химия, физикохимия, неорганична, биохимия и така нататък. Полимерите също позволяват изследвания в широк диапазон.
„Може би това ме спечели. А и докато следвах, се запалих по заниманията с полимери. През 2022 г. започнах работа в Института. Колегите бяха много внимателни и винаги и ми помагаха“, казва младият учен.
Тя разработва наноносители – полимерни мицели за натоварване на лекарствата, със своя ръководител – главен асистент Катя Каменова, под ръководството на член-кореспондент проф. Петър Петров. Това представляват структури, които се самоорганизират в селективен разтворител, като след формацията им те могат да бъдат натоварени с различни видове лекарства, контрастни вещества, биологично активни вещества, както и ензими.
Този тип структури се наричат полимерни мицели и се използват за пренос на различни лекарства в тялото. Това е основното приложение на полимерните мицели, тъй като много често лекарствата са водонеразтворими, хидрофобни и по-трудно стигат до целеви клетки, обяснява младият учен.
„Преживяното в Линдау беше невероятно. На срещата имаше над шестстотин души. Можехме да си изберем обяд или разходка с някого от Нобеловите лауреати. Избрах обяд с Жан-Мари Лен, което ми даде повече възможности да поговоря с него и да му задавам въпроси“, казва Анна Пранчева.
Добавя, че разговорът с учен от неговия ранг за бъдещето на химията, като цяло, и за нейната философска страна е била изключително вдъхновяващ.
„Един от съветите, които той отправи към младите учени, беше:
„Не изпускайте влака!“.
Тоест да сме наблюдателни и да разпознаваме онези фини детайли, които често остават скрити, но опитът е показал, че точно те водят до значими научни открития. Защото понякога експериментите се объркват и излиза нещо, което според нас не е добре, но точно това може да е всъщност някакво откритие. Той ни каза, че
науката е точно това – да задаваш въпроси,
разказва още събеседничката ми.
От целия престой на Анна най-силно впечатление ѝ прави колко приятелски са настроени Нобеловите лауреати към по-младите си колеги.
„За нас те са недостижими звезди, които почитаме – подчертава Анна. – Но когато си говориш с тях, разговорът минава много приятелски. Всичко е много спокойно. Те ни приемат като равностойни колеги. И са много ентусиазирани да им задаваме въпроси, да си говорим. На тях също им е приятно.“
Нобеловите лауреати общуват с младите учени с интерес и са готови да споделят с тях своя опит.
Възможността да обсъждат с тях научни теми, както и личния път на един учен, е безценна, казва за участието си в 75-ата среща с Нобелови лауреати Анна Пранчева. По време на събитието се провежда и символично приемане в престижната международна общност на Lindau Alumni.
Анна е много доволна, че успява да посети интердисциплинарната среща, каквато има всяка година. Сега тя включва химия, физика, биология и медицина. Интересно ѝ е да чуе и неща от други научни сфери. Другият гвоздей в програмата са т. нар. пленарни лекции, които изнасят Нобеловите лауреати.
В Линдау добре са представени и жените учени.
На лекцията на Каталин Карико, която печели Нобелова награда за медицина през 2023 г., има панелна дискусия, която не е насочена стриктно към науката, а към живота на Нобеловите лауреати. На жените учени редовно се задават въпроси как успяват и с научните си, и със семейните си ангажименти.
Много от тях отговарят, че в началото повече са се притеснявали дали ще успеят, но с времето свикват да се справят с разнородните си задължения.
Като най-голямо предизвикателство в работата си отчита факта, че понякога експериментите не се получават. Дават различни резултати и трябва да бъдат повтаряни няколко пъти, защото човек не знае на кои да вярва. Понякога по този начин се откриват и нови неща, които учените не са очаквали.
„Този тип носители, които ние изследваме – полимерните мицели, са доста нова тематична сфера – казва младата изследователка. – В Линдау, като чуеха с какво се занимавам, казваха, че това е много модерно. Но вече има приложения на такива полимери в практиката. Това, с което ми предстои да се занимавам, е моята дисертация.“
Анна набляга на факта, че в момента в Института има много практиканти, и се надява тя и нейните колеги да успеят да мотивират някои от тях да продължат професионалното си развитие в сферата на науката.
Свързани статии:
Премиерът Румен Радев: Правителството има амбицията да развива съвременна научна и изследователска инфраструктура
Наградиха трите победителки в XV издание на Националната програма „За жените в науката“
Министър Георги Вълчев: Конкурентното заплащане е ключово условие за качествено образование
Центърът за обучение на БАН насърчава младите учени да мислят за практическото приложение на своите идеи
