Министър Красимир Вълчев: За да расте икономиката, ще са ни нужни повече дигитални създатели

„Изкуственият интелект ще концентрира силна добавена стойност, но и ще увеличи неравенствата между страните. Икономиката ни ще расте, ако имаме повече дигитални създатели, а не само ползватели.“ Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред студенти по време на Младежкия икономически форум в УНСС, съобщава Пресцентърът на МОН.

Темата на събитието, организирано от 2003 г. от Студентския съвет на УНСС, тази година е „Перспективи и предизвикателства пред младите хора и висшите училища в ерата на изкуствения интелект“.

Просветният министър цитира изследвания, според които изкуственият интелект ще удвои брутния вътрешен продукт на света в следващите 15 години, но това нарастване на икономиката ще е неравномерно.

„Дали ще вземем повече, или по-малко от това преразпределение, зависи от това дали ще имаме повече дигитални създатели. За да имаме такива, са ни нужни повече хора, които учат математика, физика и химия“, обясни министър Вълчев.

Той припомни, че една от програмите на МОН е именно да възпроизведе математическите школи и тези по природни науки. По думите му Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет взема най-добрите математици от училищата в България, защото хора с познания и умения са необходими за създаване на изкуствен интелект.

Министър Вълчев отбеляза още, че изкуственият интелект ще спестява много време и ще увеличава производителността. Това означава, че част от професиите, свързани с високо специализиран труд, ще имат нужда от по-малко работни места. По думите му

в бъдеще все по-важни ще стават базовите знания и умения.

Те правят един млад човек по-функционален и приспособен и му помагат по-лесно да се адаптира към промяната в професията.

„Те включват добрата, широка хуманитарна основа – трябва да се четат повече книги – не само специализирани, но и художествена литература“, отбеляза министърът на образованието и науката.

Според него

още по-важни ще бъдат уменията, свързани с абстрактната интелигентност и концентрацията.

„Много хора казват, че концентрацията е умението на XXI век, а неспособността ни за концентрация е една от пандемиите, с която се сблъскваме заради продължителното стоене пред екрана“, отбеляза министър Вълчев.

Той посочи, че това също е един от парадоксите на новата ера – ако искаме да формираме умения за дигиталната епоха, трябва да скрием екраните в ранна възраст.

„Трябва да намерим тази култура на здравословно ползване на екрани, както има такава на здравословно хранене“, отбеляза министърът по време на форума.

В него участваха ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, председателят на Студентския съвет в УНСС Калоян Стефанов и председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Стойков, преподаватели и студенти.

Свързани статии:

МОН предприема мерки за насърчаване на интереса на учениците към изучаването на природни науки и математика УНСС открива институти за изкуствен интелект и за кадри в ядрената енергетика и сигурност Над 47 млн. лв. за безплатни учебници за всички УНСС отбелязва 105 години от създаването си