
Морската градина във Варна, създадена от Антон Новак и смятана за най-красивия крайморски парк в България, може да стане място за учене извън класната стая. Инициативата е на Първо орхидеено общество, а двигатели на проекта са Крум Сотиров – международен орхидеен експерт, преподавател по изобразително изкуство и арттерапевт, и Искра Сотирова – журналист и лектор. В това интервю двамата разказват за своята идея да бъде въведен час по „Морска градина“ в училищата във Варна.
– Госпожо Сотирова, как се роди идеята за въвеждане на часове по Морска градина в училищата на Варна?
– Спечелихме проект към фонд „Култура“ на Община Варна и така осъществихме наша мечта – да направим подкаст, посветен на зелените шедьоври в града – Морската градина, парка в двореца „Евксиноград“, градините като изкуство. Създаваме поредицата с Крум Сотиров – международен орхидеен експерт, лектор в орхидеените общества на САЩ и Канада, президент на Първо орхидеено общество, градинар, преподавател по изобразително изкуство и арттерапевт.
Направихме голямо проучване и докато говорихме в студиото с възхищение за Антон Ян Новак – създател на Морската градина, се появи тази идея. Имаме наблюдения върху широка публика, включително деца и тийнейджъри, и забелязваме, че варненци и подрастващите не познават своя Приморски парк, растенията в него, видовото многообразие, кътовете, тяхното създаване.
Подкастът и тази кауза са посветени на 10-ата годишнина на Първо орхидеено общество – единствената организация в България и на Балканите, която развива познанията за орхидеите и свързаните с тях изкуства.
– Защо са нужни такива часове?
– Познаването на родния край, на забележителностите и хората, които са ги създали, предизвиква уважение и желание за опазване на това богатство. Днес децата са рожби на големия град – модерен, бетонов и откъснат от природата. Те не познават зеления свят, птиците, процеси, свързани с живата природа. Един час в парка би обърнал погледа им към природния ритъм, към полезността на даровете на природата, като източник на красота.
– Какви знания и умения бихте искали учениците да придобиват по време на тези часове?
– Опитът ни сочи, че умения и знания се получават най-бързо и лесно със синкретичен подход. Привърженици сме на преподаване, в което отделните дисциплини не се разграничават. В дадено занимание децата могат да изучават всичко: морфология и метаболизъм при растенията, механика на опрашването, климатология, химически процеси, философия, история на изкуството, творчески техники, история на географските пътешествия и последствията от всичко това.
Нашият подход включва хумор, любопитни факти, диалог с участниците в ателиетата. Стремим се да разкриваме логиката в природата, да стимулираме творческото търсене, фантазията. Конкретиката също е важна – да знаеш как от мръсни канали, бостани и гробища варненци са създавали в продължение на 40 години този великолепен обществен парк – Морската градина.
Личността на Антон Новак е вълшебна – чех, който посвещава живота си да създаде тази градина, която е връзка между хората и морето. Изключителен градинар, с познания, с опит, с класа, който си партнира с прекрасния български скулптор Кирил Шиваров и чиято смелост да събира и композира растения, е невероятна.
Ние продължаваме мисията на Новак и прекрасните учители, лекари, военни, които са разпространявали знания, растения, градинарски опит в една Варна, в която не е имало нито липи и кестени по улицата, нито красиви храсти и дървета по дворовете.
– Как си представяте структурата на такъв учебен час – разходка, урок сред природата?
– Искаме да запалим искрата. Представяме си час на класа, в който чрез интересни подходи – викторини и свободни разговори да обърнем вниманието към любопитните детайли в историята и богатството на Морската градина и Антон Новак. Замисляме и образователни разходки.
Хората у нас все повече искат да откриват и научават нови неща и за нас това е проект, който е обърнат към всички възрасти.
– Смятате ли, че подобни уроци могат да бъдат интегрирани в учебната програма, или е по-реалистично да са извънкласна дейност?
– Нека започнем с един час на класа. Знаем колко консервативна е образователната система и колко промени търпи. Ще опитаме да спечелим доверието на учителите – по технологии и предприемачество, изобразително изкуство, графичен дизайн, дървообработване, за да можем да споделим нашите знания. Не искаме часът по Морска градина да се превърне в поредната тегоба, свързана с администриране и задължения.
– Как темата за природата може да бъде по-силно интегрирана в българското образование?
– С практически умения и много, много изкуство. Изкуството трябва да престане да бъде скука, формалност. Изследване в САЩ показва, че децата творят с голям ентусиазъм и на около 12-годишна възраст рязко спират. Роля в този процес има и образователната система.
В България изкуство престава да се учи след VII клас. Защо? Остава да се изучава само в специализирани училища и класове. Може да се мисли и действа в тази посока. Рисуването, апликациите, пластиката, музиката, сценичните изкуства – танци, пантомима, театър, хвърлят онзи елегантен и лек мост между детето и познаването и разбирането на природата.
Отделно от училището са изключени занимания за отглеждане на растения в опитни полета, градинарство, като цяло. Повечето дворове на училища са в безобразно състояние. Орхидееното общество е кандидатствало с проекти по тази тема, но не намираме подкрепа от фондации, институции и власти. Като преподавател, Крум Сотиров за поредна година развива опит точно в тази насока.
В ЧСУ „Демократично образование“ той изгради с децата първобитен лагер сред дърветата на двора, където учениците получават базисни умения за оцеляване в природата. Заедно отглеждат растения в оранжерия и когато цъфне цвете или се откъсне първият плод, настава голямата радост.
– Намирате ли обществена подкрепа за вашите идеи?
– За 10 години съществуване имаме своя кръг почитатели, който се разширява. Да, трудно ни е. Институциите – държавни, общински и фондации, не разбират с какво се занимаваме – с образование, изкуство, акции сред природата. Но имаме своите убеждения и продължаваме, защото вярваме, че разговорът между хората, събуждане на интерес и знания у децата, разбирането им за важността на всяко дърво, всяка градинка и живо същество са от ключово значение за бъдещето.
– Виждате ли възможност Морската градина да бъде своеобразна „отворена класна стая“?
– От създаването си Морската градина на Варна е била отворена класна стая за всички. По нея може да бъде написана книга как се изгражда обществен парк с кътчета за уединение, съзерцание, места за спорт, отдих, забавление. Важни събития в обществения и културния живот са тръгнали именно от тук, от желанието на варненци да имат специално място. Световноизвестни музиканти като композитора Панчо Владигеров, именития варненец и хоров диригент Добри Христов, оперната певица Христина Морфова започват оттук, на една дървена сцена, Летните музикални тържества.
Това е първият музикален фестивал в България, един от най-старите в Европа, прераснал в Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Летният театър, още със създаването си през 60-те години на ХХ век, става сцена на първия и най-престижен международен балетен конкурс в света – Варненския! Обсерваторията с планетариум, Алеята на възрожденците, Алеята на космонавтите, Зоологическата градина, Алеята на спортната слава и още толкова места дават материал за изключително много знания и извор на гордост.
Подчертахме вече видовото многообразие, трупано през годините от Антон Новак – от чимовете с трева, дървета и храсти от Странджанско, Преславско, лонгоза на Камчия до невероятните чуждестранни видове, с които сме свикнали и не забелязваме.
В Морската градина на Варна са донесени дървета от Китай и Япония, Средиземноморието, Франция. Благодарение на контактите си с ботанически градини в Европа Новак доставя във Варна необичайни храсти, дървета, цветя и разширява кръгозора на хората, които дотогава смятат, че градина – това е място с лук, домати и чушки.
– Какво ви вдъхнови да създадете Първо орхидеено общество в България?
– Крум Сотиров е един от двамата орхидеени експерти в България (заедно с доц. Антоанета Петрова, дългогодишен и доскорошен директор на Ботаническата градина на БАН в София). Той развива своите умения като градинар и лектор в Кралските ботанически градини Кю в Лондон, в САЩ и Канада. Колекционер, страстен любител на растенията, през 2015 г. той реши да създаде орхидеено общество и в България.
Оказа се, че у нас вече има колекционери на редки видове, както и на диви орхидеи. През последните години развиваме обществото и в посока изкуства – изложби и занимания по фотография, акции съвместно с Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, творчески ателиета, демонстрации на открито по икебана и флористика.
– Защо точно орхидеи – какво ги прави специални?
– Чарлз Дарвин се вдъхновява за своята „Теория за произход на видовете“ от орхидеите, като ги смята за отделен надклас. Интересен е фактът, че семейство Orchidacae (Салепови) е най-голямото в растителния свят – близо 29 000 вида и над половин милион хибрида. Орхидеите са предизвикателни като форма, цвят, аромат. Цветовете на т.нар. фаленопсиси, които се продават и в супермаркетите, издържат по 3 – 4 месеца. Само преди 150 години те са били скъпо струващо удоволствие за колекционерите, изключително трудни за отглеждане и придобиване. Благодарение на хибридизацията вече можем да гледаме тези цветя на прозореца у дома. При много хора успехът с първите едно-две растения се превръща в страст, естетическа наслада и мистична връзка.
– Какво научават хората по време на обученията ви?
– Поддържаме календар през годината, в който има лекции за отглеждане на отделни видове, борба с вредители, среди, торене. Провеждаме работилници по пресаждане, включително и за деца, творчески занимания по живопис, приложни изкуства, пластика. Създадохме първата арттерапия с орхидеи във връзка с COVID-19. Предизвикваме хората да отключат творческия си потенциал – градинарски, за аранжиране, рисуване, снимане.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg