Кога времето, през което не работим, се зачита за трудов стаж?

Трудовият стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Законът обаче предвижда редица случаи, при които за трудов стаж се признава и време, през което човек фактически не е работил.

Такъв е случаят с почивните и празничните дни, както и с ползването на платен отпуск. За трудов стаж се признават всички платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им. Това означава, че например периодът на платения годишен отпуск е част от трудовия стаж, въпреки че през тези дни работникът или служителят не изпълнява трудовите си задължения.

За трудов стаж се зачита и отпускът при временна неработоспособност.

Това се отнася както за случаите на общо заболяване, така и за трудова злополука, професионална болест, карантина, гледане на болен член на семейството и останалите случаи на временна неработоспособност, предвидени в Кодекса на труда. Законът изрично признава за трудов стаж и неплатения отпуск за временна неработоспособност. Затова дори когато работникът няма право на парично обезщетение за даден период от болничния, това не означава автоматично, че времето няма да бъде признато за трудов стаж.

Особени правила действат при обикновения неплатен отпуск, който работникът или служителят ползва по свое искане. Съгласно Кодекса на труда до 30 работни дни неплатен отпуск в рамките на една календарна година се признават за трудов стаж. Времето над тези 30 работни дни се зачита за трудов стаж само когато това е изрично предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет.

За трудов стаж се признава и времето, през което работникът или служителят участва в курсове, школи или други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от работата. Причината е, че макар през този период лицето да не изпълнява обичайните си трудови задължения, трудовото правоотношение продължава да съществува.

Същото важи и когато работникът или служителят неправомерно не е допуснат до работа. Ако работодателят не позволява на лицето да изпълнява работата си, без да има законово основание за това, периодът на неправилното недопускане се признава за трудов стаж. За трудов стаж се зачита и времето, през което трудоустроен работник или бременна работничка не работи, защото работодателят не е предоставил подходяща работа съобразно предписанието на органите на медицинската експертиза.

Законът урежда и някои случаи на отстраняване от работа във връзка с наказателно производство.

Когато работникът или служителят е бил отстранен от работа след привличането му като обвиняем, периодът може да бъде признат за трудов стаж, ако впоследствие лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че не е извършило деянието или деянието не представлява престъпление.

Важно е да се знае, че в някои случаи законът признава трудов стаж дори когато през съответния период изобщо не е съществувало трудово правоотношение. Най-често срещаният пример е незаконното уволнение. Когато уволнението бъде признато за незаконно от компетентния орган, за трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят действително е останал без работа вследствие на уволнението – от прекратяването на трудовото правоотношение до възстановяването му на работа. Ако през част от този период лицето е работило при друг работодател, този период не се зачита втори път на основание незаконното уволнение.

Следователно трудовият стаж не се формира единствено от дните, през които работникът реално е бил на работното си място. Кодексът на труда защитава редица периоди на отсъствие и ги приравнява на време, признато за трудов стаж, когато са налице предвидените в закона условия.

Справка:

чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда; чл. 351 от Кодекса на труда; чл. 352 от Кодекса на труда; чл. 354 от Кодекса на труда.