Наночастици доставят избирателно лекарствено вещество до болните тъкани и клетки, разказва проф. Красимира Йончева

Проф. Красимира Йончева завършва Фармацевтичния факултет на Медицинския университет София и оттогава работи в него. Към момента е заместник-ректор на Медицинския университет – София, по наука и акредитация. Ръководител е на над 50 дипломни работи (магистърски тези) на студенти по фармация и на 4 курсови проекта на чуждестранни студенти по Програма „Еразъм“. Била е ръководител на 6 успешно защитили докторанти и консултант на двама чуждестранни докторанти. Ръководи или участва в 26 проекта, от които 4 международни.

Освен придобитите специалности „Клинична фармация“ и „Технология на лекарствените форми и средства“ има едногодишна специализация в катедра „Фармацевтични науки“, Антверпенски университет, Белгия, 2001 – 2002 г., на тема „Разработване и охарактеризиране на полимерни наночастици, предназначени за очно приложение“. Има и двугодишна специализация във Фармацевтичния факултет към Университета на Навара, Памплона, Испания, 2002 – 2004 г. на тема „Разработване на биоадхезивни наночастици, предназначени за перорално приложение“.

В края на миналата година получава Награда „Питагор“ на МОН за утвърден учен в областта на медицината и науките за живота.

Красимира Йончева завършва Фармацевтичния факултет на МУ – София, със защита на дипломна работа в областта на ботаниката и фармакогнозията. Всъщност още в предпоследната година на следването си се записва в кръжок към Катедрата по фармакогнозия, което впоследствие поставя основата на дипломната ѝ работа. Този интерес към лечебните растения се запазва и след завършване на университета, особено към растенията, които са типични за нашата страна.

„В последните години интересът към медицинското приложение на продукти, приготвени от лечебни растения, се засили по много причини – казва проф. Йончева. – Една от тях е свързана с природния им произход. Освен това растенията са възобновяем източник –  вече се култивират лечебни растения, не се разчита само на естествените им находища.“

Според учения има допълнителни причини в момента да се интересуваме от още по-задълбочено и прецизно изучаване на фитохимичния състав на растенията. Разбира се, това не означава,  че синтетично получените лекарства не се изследват, но към лечебните растения се забелязва засилен интерес.

Проф. Йончева дава следния пример.

В голям брой от случаите ефектът на екстракти от растенията е по-силен в сравнение с ефекта на изолирано единично биологично активно вещество.

Това се дължи на факта, че т. нар. съпътстващи вещества могат допълнително да засилват действието на някои биологично активни вещества, т.е. да се постигне синергизъм.

 „Всъщност голяма част от настоящите ми изследвания са насочени именно към подобряване на ефектите на вещества с природен произход, тъй като повечето от тях се характеризират с много ниска разтворимост и стабилност. Това до голяма степен предопределя тяхната слаба резорбция в организма“, уточнява проф. Йончева.

В тази връзка,

фармацевтичната нанотехнология е иновативна стратегия за преодоляването на тези нежелани характеристики на активните вещества.

Проф. Йончева посочва няколко примера, които са пряко свързани с разработки на екипа от докторанти, които ръководи. Биологично активни вещества като куркумин, ресвератрол и др. предизвикват голям интерес, защото притежават силен антиоксидантен, противовъзпалителен и противотуморен ефект. Тяхната клинична употреба обаче е предизвикателство, тъй като ниската им разтворимост води до слаба резорбция и незадоволителен фармакологичен ефект.

„Нашите изследвания са насочени към включването на такива вещества в наночастици, изградени от биоразградими и биосъвместими носители. Така разработените наночастици могат да повишат разтворимостта, резорбцията и фармакологичния ефект“, отбелязва тя.

Затова дисциплината, в която преподава проф. Йончева и по която основно са насочени нейните изследвания, е в това ново направление – създаването на наноразмерни лекарствени системи. Най-новото и най-голямо предимство на наночастиците е, че могат да бъдат разработени така, че да доставят избирателно лекарственото вещество до така наречените мишени в организма – тоест болни тъкани и клетки. С други думи, фармацевтичната нанотехнология може

да осигури прецизно доставяне на едно активно вещество до засегнати от някакъв болестотворен процес клетки или тъкани.

Този подход е изключително важен при цитотоксични вещества, тъй като намалява техния токсичен ефект върху здравите клетки и тъкани. Тази стратегия се осъществява чрез модифициране на повърхността на наночастиците, т.е. на повърхността им може да се свържат специални молекули (лиганди), които да разпознават рецепторите, които се свръхекспресират от туморните клетки, но не и от здравите клетки.

Освен чрез таргетиране токсичността на противотуморните вещества върху здравите клетки може да бъде намалена и чрез комбинираното доставяне на противотуморното вещество с вещество, което функционира като протектор на здравите клетки.

Най-новите изследвания на екипа, ръководен от проф. Йончева, са свързани именно с едновременното включване на антиоксидантни вещества с природен произход и противотуморно вещество в наночастици.

Така например екипът е реализирал над 5 публикации във водещи международни научни списания за възможността да бъде намален кардиотоксичният ефект на доксорубицин чрез едновременното му енкапсулиране в наночастици с природни антиоксиданти (например кверцетин, кемпферол, ресвератрол и др.).

Таргетната стратегия би могла да намери реализация и за осъществяване на локална противовъзпалителна терапия.

„Преди години осъществих двугодишна постдокторска специализация в един водещ испански университет в областта на наночастиците“, споделя своя опит в това направление проф. Йончева.

Става дума за Университета на Навара в Памплона, където тя има изключително плодотворна работа, защото за тези две години с испанските колеги успява да реализира патент в областта на нанотехнологиите. Става въпрос за наночастици, които са предвидени за перорален прием.

„Тези частици са проектирани да осигуряват по-дълъг престой в тънките черва, което би било предимство при лечението на възпалителни заболявания в този регион на гастроинтестиналния тракт. Това бе постигнато с разработването на така наречените биоадхезивни наночастици, тоест такива, които могат да си взаимодействат с интестиналния епител в даден регион“, споделя проф. Йончева.

Свързани статии:

Съкровищница от математически задачи на ниво олимпиада Между „дигитален капацитет“ и „дигитална зрялост“ Доц. Радослав Александров, Институт по молекулярна биология към БАН: Науката е най-устойчивият начин да промениш света (ВИДЕО) Отличиха най-добрите в Националния конкурс за детска рисунка „Под дъгата на детството“