Създават български цитатен индекс

Изграждане и поддържане на автоматизирана система „Български цитатен индекс“ с интегриран асистент с изкуствен интелект – това е една от целите на публикувания за обществено обсъждане проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Национална програма „Български цитатен индекс“.

Основната цел на Програмата е осигуряване на условия за интегриране на данни за постиженията на българската наука в международното научно пространство чрез изграждане на национална инфраструктура за оценка на научните постижения на български език, основана на наукометрични показатели, се посочва в доклада към проекта, подписан от министъра на образованието и науката.

Друга от целите на Програмата, насочена към осигуряване на условия за прилагане на наукометрични методи за оценка на българските научни постижения, е административно и функционално изграждане на Междубиблиотечен център „Български цитатен индекс“, обхващащ всички академични библиотеки в страната, включително на БАН и Централната селскостопанска библиотека. Той ще поддържа база данни за цитирания на научни публикации на български автори на български език.

Автоматизираната система „Български цитатен индекс“

ще бъде с уеб базиран достъп и двуезичен интерфейс (български и английски). Тя ще предлага и възможност за интегриране към библиографски бази данни и чуждестранни научни бази данни. В проекта е записано, че тя ще доразвие разработен по проект към Фонд „Научни изследвания“ от 2017 г. софтуерен прототип за автоматизирана система „Български цитатен индекс“.

Индикативният бюджет на 5-годишната Програма, която отразява интереса на МОН да се изгради система за оценка на постиженията на българските учени, научните организации и научните издания, е до 3,5 млн. евро. Финансирането е чрез бюджета на МОН на етапи от по 12 месеца.

В проекта се отбелязва, че с промените в Закона за развитие на академичния състав в Република България от 2018 г. и измененията в Правилника за прилагането му се въвеждат изисквания, свързани с отчитане на научния принос на учените. По същество, те са свързани с необходимостта от наличието на публикации и цитирания, обхванати от световни бази данни с научна информация, в които са представени реферирани и индексирани издания.

Към настоящия момент обаче водещите световни наукометрични системи, като Scopus и Web of Science, са доминирани от англоезични научни издания и трудно намират място публикации на български език.

А това води до недостатъчно представяне на научната продукция на български език, особено в областта на хуманитарните и обществените науки, където изследванията на учените често са насочени към национална проблематика и публикуването на трудовете им в издания с висок импакт фактор е трудна задача, се посочва в мотивите към проекта.

На практика достигането до реална представа за научните и изследователските постижения на тези учени към момента е значително затруднено и в повечето случаи невъзможно. Посочва се още, че редица

държави са предприели стъпки за създаване на национални индекси,

които да представят научната продукция на учените. Поддържането на национална система е провокирано най-вече от това, че „голяма част от публикациите на учени от неанглоезични държави остава „скрита“ и недостъпна за световното научно общество“.

В същото време, цитатен индекс се използва не само при оценка на учените, но и при акредитацията на висши училища, при определянето на техния рейтинг, както и за развитие на националната политика в областта на науката, академичната издателска продукция и качеството на публикуваните научни издания, пише още в проектодокумента.

Предвижда се въвеждането и верифицирането на данни за цитирания на публикации на български учени на български език за период минимум от 10 години, както и поетапното асоцииране на всички академични библиотеки в страната към Междубиблиотечния център за осигуряване на обмен на данни, устойчивост на процесите и развитие на автоматизираната система „Български цитатен индекс“. В проектодокумента е посочено, че до момента са идентифицирани

715 заглавия на периодични издания

(510 от тях налични в Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, а в Централната библиотека на БАН – 277), които следва да бъдат обхванати от Програмата. От тях в областта на обществените и хуманитарните науки са идентифицирани общо 367 издания (305 налични в Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ и 163 – в Централната библиотека на БАН).

Към този обем от научни публикации следва да се добавят доклади от конференции, сборници с научни публикации и др., които ще се идентифицират в процеса на изпълнение на Програмата.

Допустими бенефициери на средства по Програмата са академични библиотеки с функциониращи електронни каталози и с минимум 500 000 записа (включително на БАН и Централната селскостопанска библиотека), които реално ще допринесат за целите на Програмата и за споделения достъп до националната научна инфраструктура. Поетапно ще бъдат присъединени и други академични библиотеки – асоциирани членове, които имат необходимата инфраструктура и ресурс за изпълнение на Програмата.

Допустимите получатели на средства по Програмата сформират консорциум с водещ партньор Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който е и координатор на Програмата. Консорциумът ще се управлява от Изпълнителен съвет с представители на всички организации партньори и председател, определен от Софийския университет.

Проектът предвижда и създаване на специализиран Надзорен съвет на Програмата.

В края на петгодишния период на действие на Програмата освен създаването на софтуер за автоматизирана система „Български цитатен индекс“ е заложено да бъдат въведени минимум 300 000 цитирания, най-малко 1000 заглавия на издания, поне 3000 автори и до 100 въведени институции – академични и научни, и издатели. Бележки, становища и предложения по проекта могат да бъдат изпращани до 12 ноември 2026 г. на имейл i.yoshovska@mon.bg.