Младежи създават дигитален каталог на домовете, в които са живели значими български личности

Без съмнение, разхождайки се по софийските улици, погледът ви се е задържал върху плочи с надпис „Тук живя…“ или „Тук твори…“, намираща се на фасадата на постройка покрай, която сте минали. Колко от вас обаче са се зачитали в тях или са търсили допълнителна информация за личността, покрай чийто дом сте минали. Шестима възпитаници на Първа английска езикова гимназия в София и техният класен ръководител се заемат със задачата да популяризират домовете на хора от миналото ни.

Със своят проект „Адресът на историята“ те създават дигитален каталог на домовете, в които са живели значими български личности.

Сайтът (historyaddress.bg) е безплатен и събира на едно място адреси, снимки и кратка информация за хора, оставили следа в културата, науката, политиката и обществения живот на страната.

Как младежите започват проекта, разказва пред „Аз-буки“ председателят, основател и администратор на неправителствената организация „Адресът на историята“ Георги Петков.

В началото на учебната 2025/2026 г., когато шестимата младежи от профилираната езикова паралелка с английски и френски език са все още в XII клас, по гражданско образование учениците получават за задача да разработят проект. Той трябва да бъде важен за обществото и да има потенциала да доведе до промяна. За да подберат темата, по която ще работят, провеждат кратко проучване.

„Установихме, че има стотици плочи, поставени на домове около нас, на които пише „Тук живя…“ или „Тук твори…“ дадена личност, но почти никой не се обръща, за да ги погледне и да разбере повече. Тези домове тънат в забрава. Затова решихме да се захванем със задачата да популяризираме домовете на хора от миналото и да направим информацията лесно достъпна и разбираема за младото поколение. Искаме да могат да научат нещо повече, без да се ровят стотици часове в архивите“, споделя Петков.

Той изказва благодарност на техния учител Любомир Ваканов, който им задава проекта. „Той успя да стимулира много ученици да се захванат с полезна дейност“, отбелязва събеседникът ми.

Всеки в екипа има различна длъжност и отговорност.

Председателят Георги Петков разработва сайта и е главното лице, което се занимава с популяризацията на проекта. Заместник-председатели са Божидар Косев, който обработва и подготвя снимките за сайта, Коста Политов, който проучва и обработва информацията, за да гарантира достоверността на публикуваното съдържание, както и Мартин Дамянов, който е бил класен ръководител на младежите, преди да завършат, и е техен съветник. По проекта работят и Кристиан Йовов, Божидар Соколов и Денис Петров.

Към момента в дигиталния архив са събрани близо 250 адреса. По-голямата част от тях се намират в София, но младежите излизат и отвъд пределите на столицата. Има информация за знакови места в Враца, Вършец, Плевен, Габрово, Пловдив, Димитровград, Созопол.

Първо инициаторите на проекта си набелязват точните адреси, а след това отиват на терен. За заснемането на кадрите досега са отделили около 30 дни в столицата и още десетина в страната.

По думите на събеседника ми, само по себе си,

всяко място, което са подбрали, е интересно и привлича вниманието, защото е свързано с хора, които са изградили България.

„Страната ни не ни е подарена, тя е съградена от конкретни личности“, подчертава Петков.

Обръща внимание на родната къща на първия министър-председател на България Тодор Бурмов, който е роден в село Нова махала, днес квартал на Габрово.

„За съжаление, къщата в момента се руши и от плочата не e останало почти нищо. Тъжно e, че почти никой не знае нищо за толкова важна личност от нашата история като Бурмов, за дома му. Едва ли някой си прави труда да отиде дотам, за да го види, камо ли да се оправи сградата“, споделя председателят на „Адресът на историята“.

И отбелязва, че една от целите на Проекта е да се повдигнат дебати около съдбата по подобни паметници на културата.

„Тези места не трябва да бъдат оставени да се рушат, трябва да се поддържат. Те са част от нашето културноисторическо наследство и не бива да тънат в забрава, както е в момента. Хората, които са живеели там, заслужават поне да се пази спомен“, подчертава събеседникът ми.

Информацията за изявените личности, която може бъде прочетена на картата на сайта „Адресът на историята“, е проверена през два независими източника, за да бъдат младежите напълно сигурни, че е коректна.

„Събираме информацията чрез десетки книги, главно мемоари, записки на личности от миналото, биографии и чрез стотина сайта“, посочва председателят на организацията.

Младежите се опитват да си сътрудничат и с общините, които също им предоставят информация. Невинаги обаче такава е налична. „Когато няма наличен такъв архив, тъй като повечето общини не пазят подобен, се налага да се разхождаме из града и да търсим плочи или информация за такива в интернет“, обяснява Петков.

Свързват се и с историческите музеи в различни градове. Те им дават допълнителна информация, на база на която могат да набележат какво да заснемат.

„Повечето институции гледат позитивно на проекта и откликват доста бързо. Като цяло, повечето общини, с които сме се свързали, на втория ден ни предоставят телефон за контакт и се опитваме да извлечем максимална информация с тяхна помощ“, допълва събеседникът ми.

Младежите се надяват проектът им да бъде включен под някаква форма и в учебния процес.

„Целта е да бъде информационен и всичко в него да бъде напълно коректно. Идеята е той да може да се използва и в образованието, да бъде включен и в учебната програма. Когато дадена личност се изучава по литература или по история, да може да се отвори сайтът и учениците да видят нагледно информация за определен човек. Историята не е само в учебниците, тя е навсякъде около нас“, подчертава Петков.

Вече са използвали каталога в часовете в Първа английска езикова гимназия. Отваряли са сайта на интерактивната дъска в часовете по български език и литература и по история и цивилизации.

С помощта на сайта се провежда урок за Екатерина Великова Пенева-Каравелова – изтъкната българска общественичка, писателка, преводачка и защитничка на мира. И всеки ученик след това знае къде се намира домът, в който е живяла и творила, и как изглежда той. Научват още, че името ѝ днес носят училища, улици, читалища и дори нос в Антарктика.

Екипът на „Адресът на историята“ представя пред съучениците си, които слушат с интерес, информацията, която са събрали, и разказва още неща, свързани с живота на Екатерина Каравелова.

„Направи ни впечатление, че по-малко ученици си гледаха в телефоните, когато бяхме отворили информацията на дъската и разказвахме пак по нея. Показвахме дома на Каравелова, разказвахме историята му. Отделяше се повече внимание, защото, когато се работи изцяло по учебници, някои ученици прибягват до телефоните си“, споделя наблюденията си събеседникът ми.

Добавя, че след часа получават и похвали от доста ученици, които казват, че инициативата има перспектива.

Екипът е отворен за разговори с Министерството на образованието и науката как биха могли да си сътрудничат за включването на проекта в учебните часове.

Младежите се свързват и с Института за исторически изследвания на Българската академия на науките, с който работят по съставяне на договор за сътрудничество. Така проектът ще има и подкрепата на хората на науката.

„Очакваме финален договор, благодарение на който ще можем да се включим в множеството кампании, събития, фестивали, в които учените от Института участват. Те ще могат да ни помогнат да популяризираме допълнително проекта в научните среди“, посочва председателят на „Адресът на историята“.

За финал цитира Мигел де Сервантес, който казва, че народ, който не познава своето минало, няма бъдеще. „Важно е нашите съвременници да си спомнят за тези преди нас и да се опитат да продължат тяхното дело, да се учим от техните грешки и от техните добри страни. И да успеем да вървим напред в най-добрата посока“, казва Петков.