СБКО като инструмент за социална политика на работодателя

Социално-битовото и културното обслужване (СБКО) представлява важен елемент от социалната политика на работодателя, насочен към подобряване качеството на живот и благосъстоянието на работниците и служителите извън рамките на трудовия процес. Чрез различни форми на социални придобивки работодателят има възможност да създаде по-добра работна среда, да повиши мотивацията и лоялността на персонала и да отговори на основни битови и културни потребности. Законодателството предоставя рамка и гъвкавост при организирането и финансирането на тези дейности, като поставя акцент върху колективното участие и прозрачността при разпределението на средствата.

Съгласно разпоредбите Кодекса на труда, социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства на работодателя и от други източници, а начинът на използване на средствата се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Касае се за допълнителни облаги, предлагани от работодателя директно или чрез трети лица, целящи да подобрят жизнения стандарт на работниците и служителите през времето, когато те не са заети непосредствено в трудовия процес.

Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

Кодексът на труда регламентира правна възможност работодателите да прилагат и развиват социална политика в предприятията и организациите, чрез която да осигуряват и частично да задоволяват социално-битовите и културните потребности на работниците и служителите. Тъй като тази политика се финансира със средства на работодателя или се използват и други източници за нейното осъществяване, тя силно зависи от финансовото и икономическото състояние на предприятието или организацията. Поради тази причина и законът не определя нито минимален, нито максимален размер на тези средства.

Осигуряването на СБКО не е изрично задължение на работодателите, а само възможност, чиято цел е те допълнително да могат да подпомагат, стимулират и мотивират работниците и служителите си. Въпросът за предоставяне на средства за СБКО е предоставен на преценката на всеки работодател или на евентуалното поемане на подобни задължения в колективен трудов договор.

Разпределението обикновено е свързано с различни социални, културни и битови потребности, които обаче нямат пряко отношение към трудовия процес.

Актът, с който се определя начинът на използване на средствата за СБКО на работниците и служителите в предприятието, е решение, за което се съставя протокол. Решението на общото събрание се взима с обикновено мнозинство. Да се определи начинът на изразходване на средствата, означава да се посочи дали те ще се предоставят в натура, или в пари, да се определят сферите на социално-битовото и културното обслужване, съотношението на сумите по всяка от тях, конкретните мероприятия и критерии, по които ще се извършва разпределението.

Фонд СБКО не е част от фонд „Работна заплата“. Поради особения характер на този вид средства те могат да бъдат предоставяни на различна периодичност и по различен начин в зависимост от предназначението им.

Средствата за СБКО могат да бъдат под формата на парични суми, услуги, мероприятия или да имат натурално изражение. Няма пречка, ако формата на социално подпомагане предполага отпускането на определена парична сума, тя да бъде изплатена заедно с трудовото възнаграждение на работника или служителя.

Средствата за СБКО обаче не могат да се приравняват по своята същност на трудово възнаграждение или допълнително трудово възнаграждение със задължителен характер за предоставянето му. Средствата за СБКО нямат характер и на допълнително материално стимулиране (ДМС).

Средствата за СБКО не могат да се изземват и използват за други цели. Работодателят не може да блокира изплащане на средствата за СБКО, както и не може да ги използва за други цели. Това може да стане само с решение на общото събрание – например предоставянето на ваучери за храна само за месеци, в които работниците и служителите са полагали труд, е възможно, ако това е записано изрично в решението на общото събрание на работниците и служителите в предприятието.