Неплатена заплата: права на работника и задължения на работодателя

Забавената или непълно изплатена заплата е проблем, с който се сблъскват немалко работници и служители, особено в периоди на икономическа несигурност. Често работодателите се позовават на финансови затруднения, но докъде се простират законовите им права и кога подобно поведение е нарушение?

Българското трудово законодателство ясно урежда случаите, в които възнаграждението може да бъде изплатено частично, както и гаранциите за работника при забава или неплащане.

Спрямо закона, при финансови затруднения, които не позволяват на работодателя да изплати цялото възнаграждение на работника или служителя, се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Остатъкът до пълния размер остава дължим заедно със законната лихва. Лихва се дължи от момента на забавата за целия период до погасяване на неизплатеното трудово възнаграждение.

Получаването на трудовото възнаграждение се доказва само с писмени доказателства – подпис на работника или служителя върху ведомост, частна разписка и др. Следователно надлежно оформената ведомост, респективно разписката от работника са допустими доказателствени средства, чрез които при проверка от Инспекцията по труда може да се установи изпълнението на задължението по изплащане на заплата.

Работодателят в установените в закона срокове следва да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща за извършената работа трудово възнаграждение. Друго негово задължение е да предостави на осигурителния орган данни за осигурените лица и да внася определените осигурителни вноски.

В случай че трудовото възнаграждение се изплаща по банков път, в трудовото досие на работника или служителя следва да има писмено искане до работодателя възнаграждението да се изплаща по банков път, както и предоставени данни за банковата сметка на работника (важно е той да е титуляр на банковата сметка), по която да се изплаща възнаграждението.

Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.

Това означава, че не е възможно работодателят едностранно да промени тези условия, включително не е възможно целият размер на трудовото възнаграждение да се изплаща в натура, с което да се избегне плащане на работната заплата в пари. В този смисъл опитите от страна на работодател с финансови затруднения да предоставя на работниците си част от произведената в предприятието продукция вместо трудово възнаграждение, с идеята те да я продадат и така да получат дължимата им се сума пари, представляваща трудовото им възнаграждение, би се приравнила от контролните органи на Инспекцията по труда на неплащане на трудовото възнаграждение.

Следва да се има предвид, че и в гражданското законодателство е предвидено, че липсата на парични средства у длъжника не го освобождава от отговорността за плащане на дължимите суми. Отнесено към трудовото законодателство, този принцип предвижда, че работодателят, който няма парични средства, не е освободен от задължението да изплаща работната заплата.

В трудовото, но и в гражданското законодателство изпълнението на всяко юридическо задължение е осигурено с мерки за принудително изпълнение. Неплащането на трудовото възнаграждение може да породи трудов спор. За да се пристъпи към принудителното изпълнение на едно задължение обаче, трябва това задължение да е станало изискуемо: работникът, в чиято полза е задължението, следва да изиска от работодателя да изпълни дължимото плащане.