„Извънкласната работа е от изключително значение, за да идват децата на училище“, казва образователният медиатор Любка Дачева от ОУ „Васил Левски“ в с. Триводици

В този брой „Аз-буки“ се среща с Любка Дачева, която наскоро получи отличието за образователен медиатор на 2025 г. в категорията „Ангажираност, отговорност и човечност“. Дачева е дългогодишен учител по математика и физика, а днес работи като образователен медиатор в ОУ „Васил Левски“ в с. Триводици,  община Стамболийски, област Пловдив. През тази учебна година децата в училището са 104, като всички са от социално уязвими групи.

„Определям се като изключително общителен човек. Не деля хората – всички се различаваме само по това дали сме човеци, или не сме“, казва за „Аз-буки“ образователният медиатор в ОУ „Васил Левски“ в село Триводици Любка Дачева. Разказва, че от малка е възпитана да уважава другите и да прави добро.

Образователен медиатор става случайно. Първоначално работи в ОУ „Георги Бенковски“ в съседното село Хаджиево като учител по информатика, математика и физика.

След като се пенсионира, е поканена да стане възпитател в занималнята в училището в с. Триводици. След това от фондация „Благотворител“ ѝ предлагат работа по проект „Успех за теб“.

„Първите месеци, когато започнах, само плачех, защото не можех да си направя отчетите. Беше ми изключително трудно!“, спомня си тя. Но бързо успява да свикне с новата си работа. Безспорно много ѝ помага това, че от близо 45 години живее в община Стамболийски.

„Всички в ромската махала ме познават. Много от родителите на децата са бивши мои ученици“, обяснява тя. Разбира се, случва се да среща и трудности в комуникацията си с някои от семействата. „Имаме три семейства, с които много трудно се работи. Майката в едното от тях има седем деца. Непрекъснато ходя при нея и не се отказвам“, казва Любка. Не се уморява да обяснява защо децата трябва да бъдат в училище всеки ден. Родителите в другото семейство пък са на мнение, че за да посещават децата училище, държавата трябва да им дава по 200 евро на месец – така било на Запад.

В третото семейство проблемите идват от бащата, който не изпълнява задълженията си на родител.

„Случвало се е да ми се ежи, но аз не му отстъпвам лесно. Аз съм голяма, висока и едра жена и не се давам току-така“, казва образователният медиатор. Споделя, че другите членове от това семейството се случва да идват при нея, за да търсят подкрепа, и тя никога не е отказвала помощ.

Признава, че с останалите няма никакъв проблем и изключително рядко се стига до напрегнати ситуации. „Говорим си приятелски и се разбираме добре. Децата също никога не ми противоречат. Аз съм много строг човек. Правя компромиси само ако е крайно наложително“, споделя тя. Вярва, че точно благодарение на тези свои качества успява да се справи с работата на медиатор толкова добре.

„Не обичам да използвам думата роми, защото смятам, че употребата ѝ е лицемерна. Наричам ги цигани и не мога да разбера какво унизително има в това. Ние сме българи, а те са цигани. Така се обръщам и към тях“, казва тя. И те никога не ѝ се обиждат. Приемат Дачева за една от тях и знаят, че е там, за да им помага.

„Случвало се е да ходя в някоя къща и в 23 часа през нощта. Щом се налага, паля колата и тръгвам. Никога и от нищо не съм се страхувала“, разказва моята събеседничка. За толкова години не е срещала агресия или лошо отношение към себе си.

Всеки ден обикаля домовете на учениците, които не са в час.

Понякога отива сама, а друг път заедно с класния ръководител на съответния ученик. „Връзката между учителя и медиатора е задължителна. Като безспорно най-голяма е ролята на класния ръководител. Той най-добре познава децата в класа“, категорична е тя.

С родителите разговарят за всичко, което се случва в училище – поведението на детето, оценките, отсъствията и отношенията с другите ученици. Най-често причината детето да не бъде в час, се оказва това, че не е имало кой да го събуди – родителите са на работа, а то не е успяло да стане навреме.

Има и много случаи, в които децата са оставени на грижата на своите баби и дядовци, а родителите работят в чужбина. „Възрастните не могат да се справят с тях. Особено когато говорим за по-големи ученици – V или VI клас. Бабите много трудно ги събуждат, трудно успяват и да ги убедят защо трябва да бъдат в училище“, казва Дачева.

Обяснява, че голяма част от младежите в махалата не могат да разберат колко е важно да имат образование. „Тяхното разбиране за живота е да бъдат сити, да имат голяма къща и да направят голяма сватба“, посочва тя. Към момента всички седмокласници от випуска, завършил училището преди три години, вече са семейни. „Всички до един. И голяма част от тях имат и деца“, посочва тя. Сред тях обаче има и такива, които независимо че вече са семейни, са продължили образованието си и ходят на училище. Но има и такива, които не са – и сега нито работят, нито учат. Издържат се с парите, които пращат родителите им от чужбина.

От миналогодишния випуск всички ученици са продължили образованието си. Изключение прави само едно момиче, което е било омъжено и родителите ѝ не са позволили да пътува всеки ден на училище до Пазарджик и обратно.

„Имаме много добри деца, които искат да учат. Засега не сме имали такива, които са продължили след XII клас в университет. Но не спирам да ги агитирам, и вярвам, че скоро ще имаме и студенти“, казва моята събеседничка. Постоянно организира родителски срещи по тази тема. Кани и студенти от ромски произход, за да могат те да обяснят от първо лице ползите от висшето образование.

За да приобщи учениците към образователната система, Любка Дачева работи с тях по различни извънкласни занимания. Организира екскурзии, празници, концерти и всичко, което може да бъде интересно и полезно за учениците. Признава, че към момента вече е организирала над 90 такива инициативи. За 1 март заедно с учениците раздават мартенички на жителите на селото, на 8 март изпълняват музикален поздрав за учителките, а на 1 юни организират забавни състезания на открито.

Дачева е и двигателят на организацията на тържествата в населеното място. И умее да увлича и малките, и големите в подготовката на подобен род събития.

„Извънкласната работа е от изключително значение децата да идват на училище“, категорична е тя. По този начин учениците започват да се чувстват приобщени към своето училище. Чувстват се полезни и значими, научават се и да работят в екип.

„Между децата много рядко възникват конфликти. Конфликти има понякога между родителите им. Но аз бързо се намесвам и разрешавам проблемите“, завършва медиаторът.

За отличената личният пример е от изключителна важност

„Това, което не харесвам, е, че много от медиаторите са без образование. Няма как да работиш в системата на образованието без диплома за средно образование. За да учиш децата, трябва самият ти да си постигнал нещо. Важно е да бъдеш пример за подражание за подрастващите. Личният пример е от изключителна важност“, категорична е Любка Дачева.

 Елисавета Червенкова, директор: Доверието е изключително важно във всекидневната работа

 „Любка Дачева работи над 15 години в нашето училище и за нас е истинска радост, че е част от екипа. Тя е бивша наша колежка – дълги години беше преподавател по математика и физика, а след пенсионирането си започна работа като медиатор по проект, спечелен от училището.

Живее в това населено място и познава много добре местната общност – както децата, така и семействата им, които ѝ имат доверие, а това е изключително важно предимство във всекидневната работа. Тя е много съвестен, отдаден и ангажиран човек.

А дейността ѝ като образователен медиатор – да бъде мост между училището и семействата, е изключително ползотворна. Почти всеки ден е в ромската махала – при възникнал проблем с някое дете, но често и просто за да посети родителите, да разговаря с тях и да провери дали имат нужда от подкрепа.

В нашето училище всички деца са от уязвими групи и към момента мога категорично да заявя, че няма нито едно дете в задължителна училищна възраст, което да не е обхванато от образователната система. Увеличи се и процентът на учениците, които завършват основно и средно образование.

Безкрайно щастлива съм, че „Амалипе“ успя да се пребори за разкриването на щатни бройки за образователни медиатори, защото в миналото те работеха само по проекти и с тяхното приключване се губеха постигнатите резултати. Благодарение на тази устойчивост образователните медиатори вече са част от педагогическия екип на училището и имат реална възможност да променят съдбите на децата в дългосрочен план.“

Свързани статии:

Привилегията да работиш с деца БУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Лос Анджелис отбеляза Деня на народните будители 485 учители обучени по „Успех за теб“ Нанси Асенова от НУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Тополовград спечели отличието „Млад медиатор“ за 2025 г.