Как се става световен шампион по троен скок на 17

Срещаме ви с едно вдъхновяващо момиче на България – Виктория Ангелова. Само на 17 години, тя вече е световен шампион в тройния скок на първенството по лека атлетика за юноши и девойки под 20 години, провело се в Орегон, САЩ. Месец по-рано печели и европейската титла за девойки в Риети, Италия. Зад медалите обаче стои едно момиче, което живее далеч от дома, семейството и приятелите си. Съчетава професионалния спорт с училището и най-важно за нея е да бъде добър човек.

Виктория Ангелова започва да се интересува от спорт от малка. „Още в детската градина бях пробвала различни спортове. Трябваше да изберем, но така и не си харесвах нито един. От доста малка преминавах от един спорт към друг. Посещавах тренировки по два-три месеца после опитвах нещо различно. Но когато станах втори клас, си спомням, че през октомври отидох за пръв път на лека атлетика. И оттогава тренирам вече осем-девет години“, разказва Виктория.

След като започва да се занимава по-сериозно и всеотдайно със спорт, започва да обръща и повече внимание на себе си – на възстановяването, почивката, съня. Това обаче я отдалечава до известна степен от забавленията с други тийнейджъри на нейната възраст, за да може да си почива пълноценно.

„Не бих казала, че спортът ме е откъснал от средата ми. Не мога да участвам във всички неща, които се случват около връстниците ми, но не съм отделена изцяло. Имам приятели и излизам с тях постоянно. По-скоро средата ми се промени“, споделя Виктория.

За постигнатите успехи казва, че се стреми да не ги възприема като нещо, което да повдигне прекалено самочувствието ѝ, и се опитва да остане земна. Разказва още, че след победата хората започват да я разпознават и затова е по-обрана в държанието си. „Не е приятно, когато те познават и си създават негативно впечатление заради начина, по който се държиш. Осъзнавам, че по някакъв начин давам пример“, коментира тя.

Как минава един обикновен ден за 17-годишната шампионка? Започва около девет часа със закуска и кратка сутрешна тренировка.

„След това се прибирам, ако трябва да мина през магазина или да свърша нещо. После обядвам, почивам си и уча, ако имам да уча. След това се оправям и в пет часа имам втора тренировка, която е малко по-дълга. Обикновено приключвам към седем часа. После се прибирам, готвя си и ако имам уроци, сядам да уча. Ако нямам, си почивам и си намирам някакво занимание“, разказва Виктория.

Към момента тренира в Атина и почти целогодишно прекарва времето си там. Прибира се в България рядко. В Гърция живее с баща си, а останалата част от семейството ѝ е в София. Често обаче се налага да остава и сама.

Мести се в Атина, защото треньорът ѝ Георги Помашки живее и работи там. Той е един от най-успешните треньори по лека атлетика в Гърция. На него дължат успехите си редица спортисти в областта на леката атлетика. Пътищата им се пресичат по време на организираните от Помашки лагери и от януари тази година Виктория решава, че иска да работи с него.

„Най-много ми липсват роднините и приятелите. Различно е, когато се върна в София. Когато изляза сутрин преди тренировка, усещането е различно – самите улици, въздухът. Липсва ми цялата атмосфера. Липсва ми и това всички да говорят твоя език. Много по-различно е чувството, когато те разбират и можеш спокойно да си говориш, знаейки, че човекът отсреща със сигурност ще те разбере. Не всички говорят английски в Гърция и просто е друго чувството“, добавя момичето.

След като се премества в Гърция, Виктория решава да остане в своето училище – Националната търговско-банкова гимназия в София.

То е специализирано и тя вярва, че обучението там ще ѝ помогне много в бъдеще. Споделя още, че би било трудно да се премести в подобно училище в Гърция, а специалната форма на обучение ѝ позволява да се подготвя за състезания.

За семейството си казва, че то е най-голямата ѝ опора. „Приятелите ми също ме подкрепят, но семейството е нещо различно. В трудните моменти винаги се обръщам към тях“, категорична е Виктория.

Според нея спортът я е направил, на първо място, много по-организирана. За да съчетава леката атлетика с ученето, трябва много добре да разпределя времето си, особено в периода, преди да се премести в Атина, когато посещава ежедневно училище и тренировки.

„Спортът ме направи и по-целеустремена. Научи ме да не се отказвам и да не се влияя толкова от това какво мислят другите. Изгради и психиката ми. Ако не беше спортът, може би нямаше да съм човекът, който съм сега“, споделя Виктория.

Тя допълва, че

най-много ѝ помагат миговете, в които се изправя пред трудности.

Когато е под напрежение, опитва да не мисли за състезанието, а по-скоро да се наслаждава на момента. Ако се чувства притеснена в житейска ситуация, прилага същия метод – стреми се да мисли за друго. „Понякога просто започвам да си говоря с някого от отбора, за да успокоя ума си“, обяснява Виктория.

Пътят ѝ на професионален спортист е свързан и с немалко лишения. Като най-голяма жертва по пътя към успеха момичето посочва, че се налага да се отдели от живота си в София, където са всичките ѝ приятели и училището, което много обича да посещава.

Най-трудно за Виктория е, че не може да прекарва достатъчно време с приятелите си и да изживее тийнейджърските си години така, както би искала. Често ѝ се иска просто да е свободна да излезе навън, но невинаги тренировките и ангажиментите ѝ го позволяват.

През следващите няколко години иска да подобрява постигнатите досега резултати, за да продължи да върви напред и да става все по-добра.

Това определя като най-важното в този период от живота си. „Ако се случи, вече ще дойдат медалите и класиранията на по-големи и важни първенства“, коментира Виктория.

Що се отнася до образованието ѝ, тя е на мнение, че човек задължително трябва да продължи да учи след завършване на гимназия. Все още не се е насочила към определена специалност или университет, но иска да е свързано с това, което изучава в училище.

„Любимият ми предмет е математиката. Много съм добра по математика. Последната година, особено през втория срок, ми стана малко по-трудно, но все пак се справих. Много ми харесва“, споделя още Виктория.

Все пак не мисли, че би учила нещо, свързано с математика в университета, защото трудно би го съвместявала със спорта.

Когато един ден спре да се занимава професионално с лека атлетика, Виктория би искала да прави нещо съвсем различно. Според нея, когато човек приключи със състезанията, е добре напълно да се отдели от спорта. Предполага, че ще посвети времето си на нещо, свързано с това, което ѝ предстои да учи.

„Най-много бих искала да ме запомнят като добър човек. Няма значение колко медали ще спечеля. Искам хората да се радват на това, което правя, и да нямат лоши чувства към мен. Искам да се изградя като човек и като личност“, завършва младата лекоатлетка.