Кога работникът има право на трудоустрояване и какви са задълженията на работодателя

Когато здравословното състояние на работник или служител не му позволява да продължи да изпълнява досегашната си работа, това не означава непременно, че трудовото му правоотношение трябва да бъде прекратено. Законът предвижда възможност той да бъде преместен на друга подходяща длъжност или да продължи да изпълнява същата работа при облекчени условия, които не създават риск за здравето му.

Трудоустрояването е форма на специална закрила

и се извършва въз основа на предписание на компетентните здравни органи. То може да се прилага при заболяване, трудова злополука, бременност, кърмене или напреднал етап на лечение инвитро. Работодателят е длъжен да се съобрази с медицинското предписание и да осигури подходящи условия на труд. Кой може да издаде такова предписание, за какъв срок и какви допълнителни права имат трудоустроените работници и служители?

Трудоустрояването означава преместване на работник или служител на друга работа, която е подходяща за здравословното му състояние, или пък облекчаване на условията, при които полага труда си. То се прилага за бременни работнички или служителки, кърмачки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение инвитро и работници и служители, които поради болест или трудова злополука не могат да изпълняват възложената им работа, но без опасност за здравето си могат да изпълняват друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия. Трудоустрояването става по предписание на здравните органи, а работодателите имат задължението да изпълнят самите предписания.

Предписание за трудоустрояване на същото работно място може да бъде издадено от:

• личен лекар – за срок до един месец;
• лекарска консултативна комисия (ЛКК) – за срок до 6 месеца, но не повече от четири пъти последователно;
• трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) and национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – с експертно решение.

В закона ясно е посочено, че работодател с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност.

На трудоустроени работници и служители е забранено

възлагането на нощен труд, извънреден труд, удължаване на работното време и др. Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер, не по-малко от 26 работни дни.

Трудоустроените работници и служители попадат в персоналния кръг на лицата с предварителна закрила при уволнение по смисъла на Кодекса на труда, съгласно която за страдащите от определени заболявания разрешението се издава от Инспекцията по труда, като задължително се взема и мнението на ТЕЛК.

Трудоустрояването има за цел да запази заетостта на работника, без да се поставя в риск неговото здраве.

Работодателят е длъжен да изпълни предписанията на здравните органи и да осигури подходяща работа или облекчени условия, като спазва и специалната закрила, предвидена в трудовото законодателство.

Справка:

чл. 309, чл. 314, чл. 315, чл. 319 и чл. 333 от Кодекса на труда  

чл. 2 и 9 от Наредбата за трудоустрояване

Наредба № РД-07-1 за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност

Свързани статии:

Повече отпуск за хора с намалена работоспособност – какво казва законът Зачита ли се майчинството за трудов стаж? Законова защита при забавени или неплатени заплати Допълнително заплащане на учителите: възможности и правила