Наградата „Джон Атанасов“ се присъжда от президента на Република България от 2003 г. насам за изключителни постижения в световен мащаб на млади български учени и изследователи в областта на компютърните науки.
През 2012 г., 2015 г. и 2020 г. освен Голямата награда се включени и нови категории, в които се отличават ученици и техните преподаватели, проекти с голям обществен принос, дебютен пробив в областта на компютърните технологии и вдъхновител и създател на таланти.
През 2026 г. приемането на номинации за конкурса започна на 1 юли, като крайният срок за кандидатстване в отделните категории е 9 септември. Правилата и документите за участие са публикувани на интернет страницата на президентската институция.
В поредица от материали „Аз-буки“ разговаря с лауреати на Наградата, които разказват как се развиват тяхната кариера и научни идеи след получаването на престижното отличие.
Първи гост е д-р Петър Цанков, удостоен с наградата „Джон Атанасов“ през 2018 г.*
„Наградата „Джон Атанасов“ беше за иновации в сферата на автоматична проверка на модерни системи като изкуствен интелект, Web3 и компютърни мрежи. И двете компании, които създадох, директно произлязоха от резултатите, които доведоха до получаването на това отличие“, разказва д-р Петър Цанков.
Отбелязва, че първата му компания Chain Security се развива доста бързо и за около година и половина се нарежда сред топ пет в света в Web3 сферата. Правят одит на сигурността на големи компании, които разработват приложения за глобалната платформа Ethereum. А през 2020 г. продават компанията на PwC.
Следващите големи разработки, които правят, са подобни, но вече в сферата на изкуствения интелект.
Технологията им позволява да се докаже, че невронните мрежи работят сигурно и не „халюцинират“.
„Нашата работа е да гарантираме, че това няма да се случи. Създаваме модели за проверка, тестване и верификация на тези невронни мрежи. Втората компания произлезе от тези научни разработки. Но вече в по-практична среда, като проверяваме всякакви видове системи за изкуствен интелект, които биват внедрявани в банки или във фармацевтичните компании като Roche, с която работим“, пояснява Петър Цанков.
Още през 2016 г. в „Станфорд“ се случва нещо интересно – започват все по-интензивни проучвания за сигурността на големи модели за изкуствен интелект. Резултатите показват, че тези модели могат много лесно да бъдат „счупени“.
Ако се добави една дума или се промени един пиксел в дадена снимка, те дават съвсем различен резултат. А това означава, че резултатът може много лесно да бъде манипулиран. От проучванията произлиза и проблем – как моделите да бъдат поправени и да се докаже сигурността им.
„Беше ясно, че тази технология ще навлезе в нашия живот. Тогава все още бяха първите стъпки в изкуствения интелект и той не беше внедрен в бизнеса и във всекидневието ни. Но преди това трябва по някакъв начин да докажем, че е надежден и сигурен“, обяснява Петър Цанков.
Екипът на българския учен започва работа по този проблем и измисля как да приложи метод върху най-големите модели, които имат стотици милиони и милиарди параметри. „Не бяхме подтикнати от комерсиална цел, а от чисто научен интерес как да решим този сложен проблем, за който нямаше отговор в световен мащаб“, разказва д-р Цанков.
В тази връзка
отбелязва, че най-ценно в науката е идеята – новият подход, който никой не е пробвал,
за това как може да бъде проверена дадена система. Трудността по думите му не е в това да се правят експерименти, да се пише код или статии. В този аспект от научната работа изкуственият интелект вече много помага, защото софтуерът може да се създава автоматично с модерните модели.
Добавя, че по последни данни около 80% от подобренията в съвременните модели за ИИ не са дело на хора, а от самите модели. Те сами разбират как да се подобрят.
„Основните пробиви обаче – да измислиш нещо фундаментално ново, все пак идват от човека. Най-важното все още е креативната идея, която не идва от моделите“, коментира Петър Цанков.
Определя и два основни проблема в сферата. Първият и по-належащ са сигурността и безопасността на системите. Към момента компаниите искат многократно да увеличат производителността си и ако имат наети 100 души, те да работят все едно са 10 000. И това според младия учен е реалността, която ще ни застигне в следващите една-две години.
Става дума за използването на интелигентни системи, които обаче трябва да тестват и да се определи къде не работят, къде да бъдат ограничени и как да им бъдат задавани по-добри насоки, за да вършат работата си правилно.
Вторият проблем за сигурността на изкуствения интелект е свързан с т.нар. AGI (Artificial General Intelligence) – засега хипотетичен изкуствен общ интелект, който притежава или надхвърля човешките когнитивни способности.
„Това е много интересна тема за проучване, по която също бих работил, тъй като не се знае как ще изглежда изкуственият интелект, когато имаме AGI. Основната дилема е дали ще прояви онова, което се наблюдава у хората – ние разбираме, че съществуваме, искаме да живеем, имаме стремежи и качества, възникнали със самата еволюция. Интересното в случая е дали изкуственият интелект също ще придобие такова осъзнаване“, коментира д-р Цанков.
Към момента има проучвания в тази сфера, които се
опитват да докажат дали изкуственият интелект има чувство на самосъхранение
– че не иска да бъде изтрит. Според д-р Цанков тази възможност е слабо вероятна и той просто ще се интегрира с хората.
По думите на учения, ако такива характеристики все пак се появят, то те трябва да произлязат от самите модели, както се е случило при човека вследствие на еволюцията. А това би било възможно, когато ги направим по-добри, по-мощни и им дадем тяло. Негативната страна на подобен сценарий обаче ще бъде фактът, че ние, хората, няма да можем да еволюираме толкова бързо.
Д-р Цанков коментира и развитието на талантите и на научните изследвания в България. Според него страната ни има много добра основа.
„Печелим много медали по информатика, математика и физика на световно ниво. Имаме много деца, които се интересуват.
Проблемът е да ги задържим и да могат да се развиват в България – да се покаже, че у нас можеш да правиш неща на световно ниво, а не само да печелиш медали.
Преди да замина за Щатите, учих година в Техническия университет. Това ме подтикна да замина – просто нямаше среда на световно ниво, която да те подготви“, отбелязва той.
По думите му сега се вижда промяна в средата, благодарение и на създаването и развитието на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет. „Той дава достъп до изследвания и учени на световно ниво, задържа родни таланти и привлича чужди у нас. Голяма част от тях са привлечени от това, че INSAIT е тук, има финансиране и път за развитие на световно ниво“, казва д-р Цанков.
Според него
това, което липсва в изследователските среди в България, са дисциплина и постоянство.
Казва, че е прекарал около 15 – 20 години в обучение и работа без реален резултат. Едва след това идват компаниите, наградите, инвестициите…
„Няма как нещата да станат за половин година. Няма пряк път до успеха, а често се търси бързият резултат. Всички хубави неща отнемат време и изискват много постоянство“, допълва д-р Цанков.
Забелязва още, че голяма част от учените се стремят да подобрят вече решен проблем, за да имат нова статия или да оптимизират публикации. Но така не се създава технологичен продукт. Необходимо е да се помисли от какво има нужда светът и как на база на текущата наука да се задоволи тази потребност по фундаментално нов начин. Да се създаде нещо наистина ново, интересно и важно.
„Трябва да мислиш кои са реалните проблеми – както ние мислехме дали ще има такива големи езикови модели и как ще се внедряват. Това е съвсем нов практичен проблем без готово решение, за който трябва да намериш изначално нов подход“, допълва ученият.
Колкото до работата си, д-р Петър Цанков споделя, че към момента се интересува основно от две направления в сферата на изкуствения интелект.
„По-практичното е, че доскоро изкуственият интелект беше нещо различно от софтуерните системи. През последната година обаче той стана част от всяка подобна система. Много интересен практичен проблем е как да проверяваме за сигурност този нов тип системи и невронни мрежи в тях“, посочва той.
Второто и по-сложното направление е как да се тества дали изкуственият интелект проявява свойства за осъзнаване и самосъхранение.
„Вече има учени, които правят първи стъпки в тази област, и е изключително интересно, защото отговорът ще покаже какво очаква хората след появата на подобен общ изкуствен интелект“, добавя д-р Цанков.
* Д-р Петър Цанков е роден в Стара Загора. Завършва Търговската гимназия, а през 2009 г. получава бакалавърска степен по компютърни науки от Georgia Tech, САЩ, като е отличен като най-добрия студент във випуска си.
В Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH – Zurich) защитава магистратура и докторантура, и работи в сферата на автоматичната проверка на сигурността на модерни компютърни системи. През 2017 г. основава Chain Security, която се превръща в една от водещите компании в света за сигурност на Web3 софтуер.
През 2018 г. получава наградата „Джон Атанасов“.
Три години по-късно основава LatticeFlow AI – компания, разработваща технологии за надеждността и сигурността на системите с изкуствен интелект, която привлича над 26 милиона долара инвестиции от американски и европейски инвеститори и има офиси в Цюрих, София и Дъблин.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
